Читать «Вампирсвил» онлайн - страница 41
Елън Шрайбер
Мат и Беки седяха сами на една ъглова маса.
— Хей, насам, хора! — извика Беки.
Александър и аз седнахме при тях.
— Мислех, че ще седите с останалата част от отбора по футбол — отбелязах аз, докато взехме менютата от металната поставка за салфетки.
— Решихме, че ще е по-уютно, ако сме си само ние — отговори Беки.
Една висока сервитьорка с много тънка фигура, с бухнала кестенява коса и бели диоптрични очила се приближи към масата ни, дъвчейки парче розова дъвка.
— Здравейте, аз съм Дикси — каза ни тя и пукна един голям розов балон. Извади тефтер за поръчки от бялата си престилка. — Какво ще желаете?
— Два ванилови шейка и едни пържени картофи — отвърна Мат.
— За нас същото, но нека шейковете да са шоколадови — добави Александър.
Дикси наду още един голям балон и го изпука с предните си зъби.
После се понесе обратно към кухнята. Всички момчета от масите я зяпнаха, дори Александър и Мат.
— Когато порасна, искам да изглеждам точно така — казах на Александър.
— Ти вече изглеждаш точно така — отвърна ми той и ме притисна силно.
Очите му светнаха, когато забеляза старинните грамофонни автомати, поставени върху масите.
— Тези са яки! — каза той, докато прелистваше списък от поне петдесет различни песни. — Виждал съм такива само по филмите.
Бях забравила, че приятелят ми бе прекарал толкова много време от живота си скрит в таванската си стаичка, далече от всекидневните занимания на смъртните. Полазиха ме тръпки, когато видях колко е улисан от всичко ново, което го заобикаляше, докато изучаваше списъкът със заглавия на песни и изпълнители.
— Елвис е страхотен! — каза той въодушевено.
Бръкнах в портмонето си и сложих четвърт долар в машината.
Минута по-късно, от тонколоните се понесе песента: „Обичай ме нежно“.
Александър се усмихна мило и стисна ръката ми по-силно. Кракът му се допираше до моя и можех да усетя как потропваше с кубинките си в ритъм с музиката.
— Та, как сте напоследък вие? — попита Мат.
— Ходихме на лов за ковчези — отговори Александър.
Беки и Мат ни изгледаха странно.
— Обичайното — казах аз с усмивка.
Те се изсмяха.
— Е, как мина мачът ти? — попита Александър Мат, докато слагаше салфетка в скута си.
— Разбихме ги. Но само защото Тревър участваше.
— Не е вярно — възпротиви се Беки. — Ти също отбелязваше.
— Е, той благоволи да се появи и да вкара няколко гола. Колкото и да ми е неприятно да го кажа, не сме печеливш отбор без него.
— Той прибра ли се? — попитах.
— Не, ето там е — отвърна Мат, сочейки зад гърба ми.
Обърнах се и видях Тревър в един отдалечен ъгъл да играе пинбол.
— Не бива да излиза през нощта — заявих аз.
Беки изглеждаше озадачена.
— Използвам го като обект за проекта ми по биология. Нощният въздух не се отразява добре на настинката. Извинете ме, ще се върна след секунда — казах аз и непохватно излязох от ъгловата маса, на която седяхме.
Усещах погледите върху себе си, докато минавах през помещението, но не по същата причина, заради която бяха гледали Дикси.