Читать «Вампирсвил» онлайн - страница 39

Как можех да откажа на най-добрата си приятелка след като току-що сключихме пакт като се заклехме с кутретата да излизаме повече? Откакто бях с Александър и Тревър бе болен, мислех, че всички сме в безопасност.

— Да, това е страхотна идея. Не мисля, че Александър е ходил някога в Хатси.

Беки и аз занесохме покупките си до касата. Стояхме, без да обръщаме внимание, докато възрастен служител скрит зад вестник и млада помощничка архивираше пакетите с разгънати вестници.

— Онези две деца, за които ти разказвах, бяха тук снощи — изклюкари възрастния служител. — Мисля, че са братовчеди на онова чудато семейство в Имението на хълма Бенсън.

— Чух, че приличат на ходещи трупове — по-младия отговори.

— Да. Не схващам защо днешните деца мислят, че е готино да изглеждат все едно току-що са излезли от ковчег.

— Чух, че едното от тях кара катафалка.

Точно тогава възрастната служителка остави вестника и ме забеляза. Очите й се разшириха сякаш е видяла призрак.

— Съжалявам — извини се тя. — Дълго ли чакате?

— Цяла вечност! — казах аз.

Значи Джагър и Луна бяха започнали да показват присъствието си из Дулсвил. Бяха ли отегчени, небрежни или маркираха територията си?

Въпреки че Тревър и аз бихме прекарали живота си хванати за гърлата, не исках Луна и Джагър да се доберат до неговото. Освен това те искаха да направят повече щети, отколкото да изстискат врата му. Смесица от емоции преминаваше през мен — да предпазя приятел дулсвилец от смъртоносно дуо, да осуетя план за нечестив футболен сноб да причини опустошение и да разваля заговора — врагът ми да стане вампир преди мен.

Трябваше да занеса тези таблетки на Тревър. Във всеки момент, Джагър или Луна можеха да ударят — или в техния случай, да ухапят.

Въпреки поддържането на новата ми самоличност като вампир беше изтощително, на мен започваше да ми харесва. Всичко, по което си падах преди като вманиачена по вампири готичка сега можех да го изживея — антипатията ми към светлината и страстта към тъмнината, да имам тайна самоличност и да бъда член на обществото вместо аутсайдер. Представих си останалото — да летя високо в дулсвилското небе, да живея в обитавана от призраци тъмница, Александър и аз сгушени през деня в кралски голям ковчег.

Когато слънцето започна да залязва, карах с колелото си до Тревър с торбичката от аптеката „Пакс“, която бе в безопасност в моята Оливия Ауткаст раница. Вече се обадих на Джеймсън и му казах, че ще закъснея с няколко минути за срещата с Александър. Беше съдбоносно да поддържам вампирската ми шарада и да чакам да се стъмни, за да видя Тревър, за всеки случай ако реши да раздрънка за посещенията ми на Луна. Ако й сподели, че съм го посетила след училище първия ден, когато беше болен, Луна можеше да допусне, че Тревър не е бил на себе си от настинката. Но сега, когато врагът ми се подобряваше, трябваше да прикрия следите си. Не можех да им дам причина да заподозрат, че съм още смъртна.

— Чаках те през целия ден — каза Тревър като отвори входната врата. Носеше карирани фланелени пижамени гащи и риза с дълги ръкави Биг Тен сърф и по-здрав вид — лош знак, че ще се върне на училище, но и добър знак, че не е бил ухапан.