Читать «Вампирсвил» онлайн - страница 43

— Какво правиш тук? — нахвърли ми се тя.

Изведнъж, подобно на един истински готически Супермен, Александър се появи до мен. Когато Луна пристъпи напред, той смело застана помежду ни.

— Чао, Момиче-чудовище — каза Тревър, хващайки Луна за ръката. — Хайде, Джагър.

Джагър изгледа кръвнишки Александър и после последва странната двойка към масите, на които ядяха футболните сноби.

Наведох се към машината за пинбол, докато Тревър седна начело на масата с Луна и Джагър от двете му страни. Футболистите се отдръпнаха, сякаш румънците бяха болни от бяс. Продължиха да избягват да ги поглеждат директно в очите и разговаряха само помежду си.

— Трябва да отидем до къщата на дървото — прошепна Александър. — Докато Джагър и Луна са все още тук.

Върнахме се на нашата маса бързо, за да открием, че поръчката ни току-що бе пристигнала.

— За какво беше всичко това? — попита Мат.

— Трябва да си тръгваме — отговорих аз, взимайки портмонето си.

— Но храната ни тъкмо пристигна! — възпротиви се най-добрата ми приятелка.

— Двамата с Беки не можем да изпием и четирите шейка — каза Мат.

Аз хвърлих отново поглед към Тревър. Играчът-Звезда сияеше под светлината на прожекторите, върнал се след тежка настинка, за да спаси отбора си. С момиче от едната страна и нов приятел от другата. Догади ми се.

— Наистина трябва да вървим… — повторих аз.

— Само защото Тревър и онези другите са там? — попита Беки.

— Да — признах аз. — Но не заради причината, която предполагаш. Ще ти обясня по-късно. Повярвай ми.

Александър остави тридесет долара на масата.

— Моля ви, аз черпя.

— Нашата късметлийска вечер. Можем да си поръчваме бургери — пошегува се Беки.

Разсмях се и прегърнах набързо приятелката си.

Докато всички погледи бяха приковани към Дикси, докато тя записваше поръчката на Луна и Джагър, двамата с Александър се изнизахме от ресторанта, подминахме катафалката на Джагър и се вмъкнахме в Мерцедеса.

— По-добре да побързаме — казах, докато пресичахме задния двор на Хенри.

Двамата с Александър не знаехме колко време имаме да откраднем ковчезите, преди Джагър и Луна да са се върнали.

Покачих се по стълбата към къщата на дървото, а Александър вече ме чакаше вътре. Когато дръпнах черната завеса, ковчезите си стояха точно както ги бяхме оставили.

Той застана зад ковчега на Джагър и го избута с всички сили.

„Леглото“ на вампира не помръдна.

— Какво става? — попитах аз.

— Заседнал е.

— Да не би да има нещо в него? Може би труп?

— Трябва да са няколко трупа. Това нещо тежи поне тон!

Александър повдигна капака. Всичко, което видяхме вътре, бе едно измачкано черно одеяло и бяла възглавница.

Той затвори капака и отново се опита да го премести.

— Може би нещо му пречи.

Аз се наведох към другия край. И двамата дърпахме и бутахме с всички сили, толкова силно, колкото можехме.

Но ковчегът не помръдваше.

— Да опитаме с този на Луна — предложи Александър, отмятайки черните си кичури от лицето си.