Читать «Корабокрушенецът от „Цинтия“» онлайн - страница 83

— А откъде сме сигурни, че другите карти също не са били подготвени да ни подведат и по друг път, ако бяхме избягнали рифовете на Бас Фроад? — възкликна Бредейорд.

— Това много лесно може да се провери — отвърна Ерик и извади от кантонерката всички намиращи се там подобни карти.

Първата, която отвори, беше на Корон; само с един поглед френският офицер веднага откри на нея две-три сериозни грешки. Втората карта беше на Гибралтар. И тук веднага се набиха на очи погрешни данни! Не беше необходим по-подробен оглед — вече не съществуваше никакво съмнение Ако „Аляска“ не бе претърпял корабокрушението на плитчината край остров Сен, то щеше неминуемо да му се случи преди пристигането в Малта!

Що се отнася до начина, по който бяха подготвени тези покушения, едно внимателно разглеждане на картите бе достатъчно да го открият. Това действително бяха карти на Британското адмиралтейство, но на отделни места данните бяха изтрити по някакъв химически начин и нанесени след това така, че между верните данни да има и погрешни. Сега, когато вече имаха обица на ухото, те бързо забелязаха леките различия в тоновете на оцветяването, колкото и сръчно да бяха направени поправките. И накрая още едно обстоятелство изключваше съмнението за предумишлеността на престъплението: картите на „Аляска“ носеха печата на Министерството на Шведския флот; поставените впоследствие в купа на капитан Марсилас нямаха печат. Злодеят бе предположил, че никой няма да се вгледа толкова внимателно и „Аляска“ направо ще се хвърли в лапите на смъртта.

Непрекъснатите все нови и нови открития ужасиха всички присъствуващи. Ерик пръв наруши дълбоката тишина, която се бе възцарила след разискването.

— Горкият капитан Марсилас! — каза младият човек развълнувано. — Той плати с живота си за всички нас!… Но след като успяхме като по чудо да се отървем от подготвената ни зла участ, да се постараем сега поне да не оставяме случайността да ни попречи в нещо!… Приливът приижда и много скоро ще стане достатъчно висок, за да можем да освободим „Аляска“!… Ако нямате нищо против, господа, ще се заемем с тази задача без никакво протакане!

Ерик говореше с естествен авторитет, със скромно чувство за достойнство, което вече му вдъхваше съзнанието за носената отговорност. Да станеш на тази възраст капитан на кораб, при тези обстоятелства и още в началото на толкова опасна експедиция, естествено беше нещо съвсем непривично. Но още от предишната вечер той вече беше уверен, че ще изпълни достойно всичките си задължения; знаеше, че може да разчита на себе си и на екипажа, и тази увереност го бе преобразила. Юноша до вчера, днес той беше вече мъж. В погледа му блестеше смелост и решимост. Авторитетът му неусетно се наложи на всички около него. Бредейорд и докторът също се подчиниха на неговия плас.

Операцията, подготвена от извършената сутринта работа, се осъществи много по-лесно, отколкото предполагаха. Повдигнат от прилива, корабът сякаш това и чакаше, за да се освободи от острите скали, които го задържаха. Достатъчно беше влекачът да тръгне и да дръпне въжетата зад кърмата си, за да се измъкне „Аляска“, скърцайки и скриптейки, от ужасната прегръдка и изведнъж да се окаже отново свободен — действително натежал от водата, която сега нахлуваше в защитените преди това от обковката помещения, лишен от помощта на витлото си, повредено от удара в скалите, и от машината, която сега бе неподвижна и заглъхнала, но се подчини на руля и явно можеше да заработи, ако се наложеше.