Читать «Корабокрушенецът от „Цинтия“» онлайн - страница 85

Достатъчно бе обаче да се срещнат отново с Ерик, за да се възвърнат надеждите им. Неговото решение беше толкова непоколебимо, действията му толкова целенасочени, той дотолкова беше обладан от желанието да отстрани всички пречки, каквито и да са, убеден, че ще успее да ги надвие, че за останалите беше невъзможно да проявят или да запазят в себе си мрачни чувства.

И все пак едно ново обстоятелство потвърди опасението, че Тюдор Браун следва точно определена цел. На 14 март вечерта Ерик се убеди, че ремонтът в машинното отделение е почти на привършване. Оставаше само да изпробват едната от помпите, което щяха да направят на другия ден. Следователно срокът щеше да бъде спазен. Но през нощта на 14 срещу 15-и помпата изчезна от работилницата на „Гамар, Норис и Сие“ и въобще не успяха да я намерят. Как се беше случило това? Кой го беше сторил? Дори и най-щателната проверка не можа да установи нищо.

Така се наложи да изчакат още 10 дни, за да извършат новия ремонт, с което заминаването на „Аляска“ се отсрочи за 25 март.

Колкото и да е странно, това произшествие много по-силно разстрои Ерик, отколкото самата катастрофа. Той видя в него явно доказателство, че Тюдор Браун ще продължава по всякакъв начин да пречи на плаването на „Аляска“. Тази увереност обаче удвои, ако това въобще беше възможно, горещото желание на младия капитан да доведе експедицията докрай.

Десетте дни принудително отлагане той използува изключително, за да обмисли въпроса от всички страни. Колкото повече разсъждаваше, толкова повече Ерик се убеждаваше, че решението да стигне Беринговия проток за три месеца по познат на Тюдор Браун маршрут — при положение че „Аляска“ се намираше все още в Лориан, четиридесет дни, след като бе напуснал Стокхолм, — означаваше пълен неуспех, ако не и непоправимо нещастие.

Това заключение обаче не го спря, а само го накара да реши, че е наложително да промени предварително начертания план. Той се постара да не казва никому нищо, смятайки с право, че тайната беше първото условие за успех. Ограничи се само с това да наблюдава много по-отблизо от преди работите по ремонта.

Тримата му спътници обаче помислиха, че той вече не бърза чак толкова да тръгне наново. За себе си те решиха, че той смята пътешествието за неосъществимо, в което те впрочем отдавна вече вярваха.

Само че се бяха излъгали.

На 25 март по обяд „Аляска“ излезе от сухия док, плъзна се в залива и излезе в открито море.

15. НАЙ-КЪСИЯТ ПЪТ

Когато френският бряг изчезна на хоризонта, Ерик покани в каюткомпанията тримата си приятели и съветници на сериозен разговор.

— Много разсъждавах — каза той — за условията, при които протече нашето пътуване от деня, в който отплавахме от Стокхолм. Те налагат извода, че трябва да очакваме занапред да се натъкнем на нови пречки и неблагополучия по своя път. Онзи, който се бе осмелил да ни тласне към явна смърт около Бас Фроад, няма да се признае за победен!… Възможно е да ни дебне вече в Гибралтар, в Малта или някъде другаде… Ако не успее да ни погуби, съм сигурен, че поне ще му се удаде да ни забави… Така ние няма да успеем да достигнем Беринговия проток през лятото, когато единствено може да се навлезе в Ледовйтия океан!