Читать «Корабокрушенецът от „Цинтия“» онлайн - страница 82

Жул Верн

— Но обяснете, моля — попита лейтенантът Ерик, — как така заседнахте в плитчината на Сен, след като сте тръгнали от Брест?

— Нашата карта ще ви го обясни — отвърна Ерик. — На нея изобщо не е означена тази опасност!

Френският офицер погледна най-напред с любопитство, а след това силно озадачен предложената му карта.

— Действително, тук не е отбелязан нито Бас Фроад… нито Пон дьо Сен! — възкликна той. — Това е нечувана небрежност! Как е въЗможно да се нанесе синият цвят на големите морски дълбини в подножието на острова!… И очертанията на този висок връх! И местоположението на фара са дадени съвсем неточно!… Изненада след изненада!… А картата е издадена от Британското адмиралтейство!… Но тя е образец на лошо съставено пособие!… Сякаш някой нарочно я е подправил да стане невярна и коварна!… Навремето мореплавателите са обичали да подвеждат така съперниците си! Но аз никога не бих го повярвал, че тази традиция се е запазила и досега в Англия!

— Нима е сигурно, че вината е на Англия? — попита Бредейорд с напевния си глас. — На мен ми хрумна друго съмнение; картата може да е дело на фалшификатор и да е поставена от престъпна ръка в кантонерката на „Аляска“!…

— От Тюдор Браун! — извика невъздържано Ерик. — Вечерта, когато бяхме на приема, даден в наша чест от кмета на Брест!… Когато той се вмъкнал в каюткомпанията, за да разгледа картата! О, какъв мерзавец!… Значи той затова не се върна на „Аляска“!

— Това е съвсем ясно! — рече доктор Швериенкруна. — Но такава ужасна постъпка граничи със злодейство!… Защо може да го е сторил?

— А защо пристигна в Стокхолм, за да ви съобщи, че Патрик О’Доноган е мъртъв? — отвърна Бредейорд. — С каква цел внесе двайсет и пет хиляди крони за пътешествието на „Аляска“, когато вече нямаше никакво съмнение, че то ще се състои? С каква цел тръгна с нас, за да напусне кораба в Брест?… Действително при тези факти аз смятам, че човек трябва да е сляп, за да не прозре сега тази колкото логична, толкова и ужасяваща взаимовръзка! Какъв интерес има Тюдор Браун от тази история? Това аз не знам. Но този интерес явно е много голям, много съмнителен, за да си послужи той с такива средства, та да осуети нашия успех! Защото сега вече съм убеден, че той именно ни забави в Брест, той ни е насочил, сякаш ни е водил за ръка, към тези подводни рифове, където е смятал, че ще намерим смъртта си!

— Все пак трудно е да се повярва, че той би могъл да предвиди кой път ще избере капитан Марсилас! — намеси се честно Малариус.

— Че защо? Нали измененията, които е нанесъл върху картата, непременно са щели да повлияят кой път да избере капитанът? След трите дни в Брест капитан Марсилас естествено би искал да навакса закъснението и би избрал най-лекия път! Смятайки, че морето край остров Сен е свободно за плаване, той би се отправил на юг и деветдесет на сто би блъснал кораба в рифовете!

— Това е вярно — каза Ерик, — но доказателство за това, че маршрутът ни не беше сигурен, е моето настояване пред капитана да продължим да държим курс на запад.