Читать «Корабокрушенецът от „Цинтия“» онлайн - страница 81

Младият капитан не добави, че той самият си запазва правото да остане на крак, докато приятелите му отидат да спят. Така и стори през цялата нощ, като ту се разхождаше по палубата, за да се увери, че вахтените са на поста си, ту слизаше по за няколко минути в каюткомпанията.

На разсъмване Ерик със задоволство се убеди, че вълнението се успокоява заедно със затихването на вятъра. Видя също, че отливът съвсем се беше оттеглил и „Аляска“ скоро щеше да остане почти на сухо. Това го обнадежди, че тъкмо ще има възможност да провери с точност нанесените от катастрофата щети и действително към седем часа сутринта се зае с огледа.

Корабът сякаш се бе забучил върху острите зъби на скалите, които стърчаха над пясъчното дъно. Три от тези остриета бяха продупчили в момента на корабокрушението външната обвивка на „Аляска“ и го крепяха като подводни греди. Те бяха насочени на север, тоест на обратната страна на курса, следван от кораба точно в онзи злополучен миг, което обясняваше необичайното положение на „Аляска“, забил се с носа си в самото начало на плитчината, защото без тези първи рифове той би се разбил о скалите. Последната маневра, за която бе дал заповед Ерик, също бе смекчила до известна степен удара. Благодарение на дадения току преди сблъсъка заден ход корабът бе налетял върху скалите само по инерция И носен от силата на течението. В противен случай сигурно щеше да се разбие на парчета. Освен това вятърът и вълните не бяха променили посоката си през цялата нощ и спомогнаха корабът да се задържи на същото място, вместо да го запратят към скалите, което неминуемо би се случило, ако вятърът бе задухал в обратна посока. С една дума, не можеше да се мечтае дори за по-благоприятно стечение на обстоятелствата при такава катастрофа. Сега главното беше да успеят да освободят кораба, преди вятърът да налети с нова сила и да промени толкова благоприятните условия.

Ерик реши да не губи нито минута. Веднага след закуската даде заповед целият екипаж да се хване на работа и да разшири с удари с брадва трите главни пробойни на външната обковка, причинени от острите скали. Ако от Лориан изпратеха сега навреме влекач, щом придойде приливът, той би могъл да изтегли „Аляска“ без особени затруднения. Лесно може да си представи човек с какво нетърпение дебнеше младият капитан появата и на най-тънката струйка дим на хоризонта.

За щастие всичко се случи така, както той го желаеше. Най-напред времето си остана все така спокойно и меко, както можеше само да се мечтае. После към обяд се приближи един малък разузнавателен кораб, следван от влекач. Корабчето се командваше от млад морски лейтенант, който любезно си предложи услугите на корабокрушенците.

Ерик и офицерският състав на шведския кораб го посрещнаха, както се полага, на стълбата; после всички слязоха в каюткомпанията.