Читать «Корабокрушенецът от „Цинтия“» онлайн - страница 84

Събралият се на палубата екипаж следеше с необяснимо вълнение перипетиите на това решаващо усилие и поздрави с „ура“ освобождаването на „Аляска“. Корабът от френската крайбрежна охрана и влекачът отвърнаха на радостния възглас също така бурно.Беше три часът след обяд. Клонящо към хоризонта, чудесното февруарско слънце заливаше със светлина спокойното и пробляскващо море, което почти напълно бе заляло пясъците и подводните скали на Бас Фроад, сякаш за да заличи дори и спомена от преживяната през нощта драма.

Същата вечер „Аляска“ се намираше в безопасност в залива на Лориан. На другия ден френските морски власти с готовност разрешиха да го вкарад в един от сухите докове на Кодан. Корпусът му не беше сериозно повреден. По-сложен бе случаят с машината, но и тя можеше да се поправи. Във всяко друго пристанище сигурно щеше да бъде необходимо същого време за ремонта. Но както беше предвидил Ерик, никъде другаде нямаше да му окажат от днес за утре необходимата помощ, както в корабостроителницата и в работилниците на Лориан. Фирмата „Гамар, Норис и Сие“ се нае да извърши ремонта за три седмици. Беше 23 февруари; на 16 март „Аляска“ можеше да продължи пътя си, разбира се, този път с проверени карти.

Така му оставаха три месеца и половина, за да стигне на края на юни Беринговия проток. Това нямаше да бъде невъзможно, макар срокът да бе твърде съкратен. Ерик нямаше никакво намерение да се откаже от по-нататъшното плаване. Страхуваше се само да не го принудят да го стори. Затова реши да не изпраща в Стокхолм съобщение за претърпяната авария, от страх да не го извикат да се върне, за да възбуди съдебно дело срещу предполагаемия виновник за катастрофата, тъй като следствието би му попречило да продължи пътешествието.

Но можеха Ли членовете на експедицията да бъдат сигурни, че, останал ненаказан, Тюдор Браун нямаше да се окуражи да създава нови затруднения по пътя на „Аляска“? Това именно се питаха Бредейорд и докторът, докато играеха вист с МалариуС в малкия салон на хотела, където бяха отседнали след пристигането си в Лориан.

Бредейорд въобще не се съмняваше. Щом узнае за неуспеха на своя опит — а как да смятат те, че той няма да узнае? — престъпник като Тюдор Браун не би се спрял пред нищо, за да го поднови. Затова да се надяват, че ще пристигнат до Беринговия проток, беше не само илюзия, а направо безумие! Бредейорд не знаеше какво би предприел Тюдор Браун, за да им попречи, беше сигурен обаче, че той ще намери начин. Доктор Швериенкруна беше склонен да се съгласи с това, а и Малариус не беше на друго мнение. Безпокойството им се отразяваше върху партиите вист, пък и разходките, които тримата приятели правеха в околностите на града, също не бяха много весели. Главната им задача сега беше да следят за построяването на гробница на капитан Марсилас, на чието погребение се стече населението на целия град. Гледката на тъжния паметник в никакъв случай не можеше да спомогне оживелите след корабокрушението на „Аляска“ да приемат света в розова светлина.