Читать «Корабокрушенецът от „Цинтия“» онлайн - страница 80
Жул Верн
И все пак това не беше достатъчно обяснение защо на излизане от Брест те се бяха натъкнали на подобна голяма опасност. Ерик реши за себе си, че щом моторната лодка отплава, ще се заеме веднага да изясни въпроса.
Луната скоро изгря и лодката побърза да замине. Младият капитан се разпореди на палубата да останат само вахтените, всички останали да се разотидат както обикновено да почиват, а той слезе долу в каюткомпанията.
Бредейорд, Малариус и докторът дежуряха край покойника. И тримата се изправиха, като видяха да влиза Ерик.
— Бедно мое момче, каква бе тази драма, как се случи всичко това? — попита докторът.
— Необяснима загадка — отвърна младият човек и се наведе над разтворената върху бюрото на покойния капитан карта. — Аз инстинктивно усещах и казах дори, че курсът ни беше неправилен. Но и според мен, и според всички останали ние се намирахме най-малко на три мили западно от този фар и сами виждате, че тук не е отбелязана никаква опасност… Нито плитчина, нито подводни рифове!… Само тъмносиният цвят на дълбоки води!… Мозъкът ми не го побира!… Човек не може да предположи, че е възможно да има грешка в карта, издадена от Британското адмиралтейство, и то за толкова известни морски места, изследвани до най-малки подробности още преди векове!… Случилото се е нелепо като някакъв ужасен сън!
— А не може ли да сме сбъркали координатите и да сме взели един фар за друг? — попита Бредейорд.
— Почти е невъзможно за толкова късо разстояние, каквото изминахме от Брест дотук! — отвърна Ерик. — Припомнете си, че нито за миг не сме губили сушата от погледа си и през всичкото време минавахме от един ориентир към друг! Или трябва да допуснем, че една от двете отбелязани на картата сигнални светлини не е била запалена, или че се е появил някой допълнителен фар, тоест, да предположим невероятното! Но дори и това не може да обясни нищо, тъй като следвахме съвсем правилен курс, а и лагът ни е толкова проверен, че е невъзможна, така да се каже, никаква грешка! Можем да начертаем на картата графиката на нашия курс с точност до петстотин метра. Крайната точка на тази графика би съвпаднала напълно с положението, което заемаме сега по отношение на фара на остров Сен!… И въпреки всичко истината е, че сме заседнали сред рифове, докато според картата дълбочината на водата под нас трябва да е триста метра!…
— Но как ще свърши всичко това? Ето какво трябва да разберем! — възкликна докторът.
— Скоро ще го разберем — отвърна Ерик, — ако морските власти благоволят да ни окажат по-бързо помощ. Засега нямаме друг избор освен да чакаме, така че за всички ни ще бъде най-добре да си легнем да спим, все едно че сме на котва в най-безопасния залив!