Читать «Корабокрушенецът от „Цинтия“» онлайн - страница 79

Но той не смееше още да сподели тази своя надежда, която другите без съмнение щяха да приемат като неизпълнима. Каза само, когато се върна от огледа на трюма, че засега всичко е наред и че имат достатъчно време, за да почакат помощ. После нареди да раздадат на всички чай с ром.

А това беше достатъчно, за да се подобри настроението на моряците, които приличаха на големи деца. Затова спуснаха моторната лодка във водата с усърдие и надежда.

В същото време откъм фара на Сен сигнални ракети уведомиха пострадалия кораб, че му идват на помощ. Скоро след това две червени светлини пробляснаха в мрака и се приближиха към „Аляска“ откъм защитената от вятъра страна. Отдолу се чуха викове, отгоре им отговориха и така стана ясно, че те бяха заседнали край Бас Фроад по пътя за остров Сен. Мина повече от час, докато лодката успее да се приближи до кораба, толкова силен беше прибоят и опасна маневрата. Все пак най-сетне шестимата мъже успяха да хванат дебелото въже, което им хвърлиха отгоре, и се изкачиха на „АлЯска“. .

Бяха шестима яки рибари от остров Сен — едри и безстрашни мъжаги, — които неведнъж се бяха притичвали на помощ на корабокрушенци. Те напълно одобриха намерението на младия капитан да поиска помощ от Лориан, тъй като, малкото пристанище на острова не разполагаше с необходимите за изтеглянето съоръжения. Решиха, щом луната се покаже на хоризонта, двама от тях да заминат с моторната лодка за Лориан заедно с мастер Херсебум и Ото. Изчаквайки, екипажът на „Аляска“ даде някои сведения за нещастието.

Плитчината край Сен е вдадена клинообразно на девет мили от острова навътре в морето. Дели се на две части: Пон дьо Сен и Бас Фроад.

Плитчината Пон дьо Сен е дълга приблизително четири мили и широка миля и половина. Състои се от няколко доста високи скали, които се подават като назъбена верига над водата. Бас Фроад се проточва на пет мили дължина, а ширината й е средно три четвърти миля; тя също се състои от множество подводни скали, които остават под водата при прилив, а при отлив се виждат над повърхността само някои от тях. Най-големите имат имена: Корнанжен, Шомьор, Корнак ар Гуле, Ба Ван, Мадиу и Ар Мен. Те са най-малко опасни, защото се виждат. Големият брой хаотично разхвърляни подводни рифове, все още недостатъчно изучени, както и силата, с която водата се разбива тук, и подводните течения без определена посока правят Бас Фроад едно от най-опасните места за акостиране, сякаш създадено само за да причинява корабокрушения. Затова фаровете на остров Сен и на нос Ра са поставени така, че осветяват цялата плитчина, та корабите, идващи откъм запад, да я виждат и да я заобикалят. За приближаващите се откъм юг обаче тя си остава все така опасна, поради което много отдавна се наложило да поставят още един специален предупредителен фар. За жалост обаче тук няма нито едно островче или по-голяма скала, върху която биха могли да го поставят, а силата на прибоя винаги е толкова голяма, че не може и да се мисли да се използва шамандура. Затова решили да издигнат фара на скалата Ар Мен, отдалечена на три мили от крайната точка на опасните рифове. Тази задача обаче била свързана с толкова много трудности, че, започнат през 1867 година, през 1879 — дванайсет години по-късно — строежът бе стигнал едва до половината, тоест, фарът се издигаше само на тринайсет метра над водата. Разказват дори как една година условията били толкова тежки, че работниците, които непрекъснато дебнели подходящ момент, могли да работят всичко на всичко осем часа. Така по време на корабокрушението на „Аляска“ този фар беше всъщност още само проект.