Читать «Корабокрушенецът от „Цинтия“» онлайн - страница 78

Но сега не беше време за безполезни съжаления. Като остави двамата си приятели да вдигнат трупа и да го положат върху койката, Ерик беше длъжен да се върне на палубата и да се погрижи за спасяването на екипажа.

Когато минаваше пред каютата на Малариус, прекрасният човек, събуден от неподвижността на кораба или може би от изстрела, отвори вратата и подаде побелялата си глава, с неизбежното боне от черна коприна. Откакто бяха тръгнали от Брест, той беше спал непрекъснато и затова не беше усетил нищо.

— Но какво става? Какво се е случило? — попита той спокойно.

— Какво се е случило? — отвърна Ерик. — Случи се това, скъпи мой учителю, че „Аляска“ заседна сред рифове, а капитанът току-що се застреля!

— О! — възкликна Малариус, силно изненадан. — Но в такъв случай, момчето ми, сбогом на нашата експедиция!

— Това, скъпи мой учителю, е друга история — отвърна Ерик. — Аз все още не съм умрял и докато дишам, ще повтарям: „Напред!“

14. БАС ФРОАД

„Аляска“ беше влетял с такава сила и така беше заседнал между скалите, сякаш беше част от тях. На първо време положението не изглеждаше критично за екипажа. Срещайки тази необичайна преграда, вълните силно се блъскаха о него, като заливаха палубата и пръските им стигаха чак до мачтите; но все пак морето не беше толкова бурно, че да предвещава близка опасност. Ако времето не се влошеше, можеше да се надяват да дочакат идването на деня без нови усложнения.

Ерик веднага разбра това. В качеството си на старши офицер на борда той веднага пое лично командването. След като издаде заповед внимателно да запушат оръдейните люкове и илюминаторите и да покрият с насмолен брезент всички отвори за случай, че морето се разбушува по-силно, той слезе в трюма заедно с главния огняр. Там двамата с голяма радост видяха, че няма никакви течове. Външната обшивка на „Аляска“ явно бе успяла да защити корпуса, а предохранителните мерки, които бяха взели срещу полярните ледове, се бяха оказали сигурна защита срещу американските рифове. Действително ужасният удар бе извадил от строя парната машина, но тъй като не бе последвала експлозия, аварията не беше отчайваща. Ерик реши да изчака развиделяването, за да прехвърли на брега екипажа и пътниците, ако се наложеше.

Даде заповед да се изстреля един оръдеен залп, с който да помоли за помощ остров Сен, и изпрати с моторна лодка съобщение в Лориан.

„От никъде другаде не бихме могли да получим по-бърза и по-целесъобразна помощ, отколкото от този голям морски арсенал на Западна Франция!“ — помисли си с основание той.

И тъй, в този трагичен час, когато хората на кораба смятаха всичко за безвъзвратно загубено, той вече хранеше надежда. Или по-точно казано, храброто му сърце беше от онези, които не познават отчаянието и никога не се признават за победени.

„Само дано успеем да освободим «Аляска» — мислеше си той, — пък тогава ще видим чия ще бъде последната дума!“