Читать «Корабокрушенецът от „Цинтия“» онлайн - страница 77

Още не се беше изкачил на мостика, когато отдолу отекнаха викове:

— Рифове отдясно! — последвани незабавно от втори възгласи: — Рифове отляво!…

На палубата изсвистя свирка, разтичаха се хора, последваха една след друга бързи маневри. „Аляска“ намали скорост, даде заден ход… Капитанът се втурна към стълбичката.

В същия миг той долови глух шум, напомнящ плъзгаща се по сняг шейна. Последва силен тласък, от който капитанът падна назад, а корабът потрепери от тила до върха на мачтите. След това настъпи тишина и „Аляска“ застана на място неподвижен.

Беше заседнал, вклинен между две подводни скали.

С разкървавена от падането глава, капитан Марсилас се изправи, за да се качи на палубата. Там цареше истинска суматоха. Обезумели от страх, моряците тичаха към спасителните лодки. Вълните се разбиваха яростно о новото препятствие, което сега представляваше за тях катастрофиралият кораб. Двете светещи очи на Тевенек и остров Сен се бяха втренчили безмилостно в „Аляска“, сякаш го упрекваха, задето се бе нахвърлил безразсъдно върху опасността, за която те неотменно предупреждаваха. На капитанския мостик Ерик се беше надвесил над тесния борд и се мъчеше да пробие с поглед тъмнината, за да определи щетите от катастрофата.

— Кажете най-после, лейтенанте, какво се случи? — му изкрещя капитанът, още замаян от падането.

— Случи се това, капитане, че, завивайки на югозапад според вашата заповед, налетяхме на подводни скали! — отвърна Ерик.

Капитан Марсилас не каза нито дума. Та и какво ли можеше да отговори?… Обърна се и тръгна към стълбичката.

Колкото и странно да бе, въпреки трагичния удар корабът не беше застрашен от неминуема гибел. Неподвижното му положение, светлината на двата маяка, близостта на сушата, която личеше от скалите, притиснали го като с клещи, правеха катастрофата по-скоро мрачно, отколкото гибелно събитие. За Ерик тя представляваше един-единствен факт: край на експедицията, край на възможността да открие Патрик О’Доноган! Но веднага след като се бе изтървал да отговори така рязко на въпроса на капитана под влияние на голямото си огорчение, той съжали. Напусна капитанския мостик и слезе на палубата, където потърси с поглед своя началник с искреното намерение да го успокои, ако това беше възможно.

Капитанът обаче беше изчезнал и само след три минути откъм каютата му прокънтя изстрел.

Ерик се затича натам. Вратата беше заключена отвътре. Той я блъсна с крак и я изби.

Капитан Марсилас лежеше на килима с разбито чело и стискаше револвер в дясната си ръка.

Разбрал, че корабът е загубен поради негова грешка, той си беше прострелял черепа. Смъртта беше настъпила веднага. Изтичали подир младия лейтенант, докторът и Бредейорд можаха само да установят смъртта.