Читать «Корабокрушенецът от „Цинтия“» онлайн - страница 76

Заповедта му, изглежда, изненада младия лейтенант.

— На югозапад ли казахте? — попита той почтително, сметнал, че не е чул добре.

— На югозапад казах — отвърна малко сухо капитанът. — Този маршрут явно не ви е много по вкуса?

— Понеже ме питате, капитане, трябва да ви призная, че не е — отвърна откровено Ерик. — Бих предпочел да държа по-дълго курс на запад.

— И защо?… За да изгубим още една нощ ли?

Тонът на капитана не търпеше възражения. Ерик изпълни задачата, както му беше заповядано. В края на краищата началникът му беше опитен моряк, на когото човек можеше напълно да се довери.

Колкото и малка да бе, промяната на посоката беше достатъчна, за да повлияе на скоростта на кораба. „Аляска“ започна да се клатушка доста силно и при всяко рязко отклонение забиваше нос във вълните. Водата наоколо се развълнува и побеля от малки пенести вълнички. Лагът показваше четиринайсет възела и тъй като вятърът продължаваше да се засилва, Ерик счете за благоразумно да заповяда да свият два възела на платното.

——

1 Друиди — според келтските легенди — жреци и жрици в древна Галия, Англия и Ирландия. — Б. пр.

Почувствували изведнъж, че им прилошава, докторът и Бредейорд побързаха да слязат в каютите си. Капитанът, който се разхожда няколко минути напред и назад по палубата, скоро ги последва.

Едва той влезе в стаята си, когато Ерик дойде лично при него.

— Капитане — каза младият човек, — току-що чух зад левия борд съмнителни шумове! Сякаш големи вълни се разбиват о скали!… Сметнах за свой дълг да ви кажа, че според мен пътуваме по опасен маршрут!…

— Действително, лейтенанте, безпокойството ви преминава в упорство! — възкликна капитанът. — От какво може да се страхувате, след като виждаме онази неподвижна светлина на три, та може би и на четири мили от нас?

И той посочи нетърпеливо с пръст върху разстланата на бюрото му карта остров Сен, който се издигаше като часовой на издадения напред Бретонски кей.

Ерик проследи движението на пръста му. Видя ясно, че действително там не беше отбелязана в близост до високия отвесен бряг, издигащ се над големи морски дълбочини, никаква опасност. Съвсем надеждна и успокоителна картина за всеки моряк. И все пак и шумът от разбиващите се о скала вълни, който той бе чул отляво, тоест откъм обратната страна на вятъра и следователно от съвсем близко разстояние, не беше илюзия.

Странно нещо, което Ерик не смееше да признае сам пред себе си, но му се струваше, че очертанията на брега, които виждаше на картата, съвсем не съвпадаха с картината на онези злокобни и коварни места, които той бе запомнил от описанията в географските книги. Можеше ли обаче да противопостави своите бегли впечатления, своя смътен спомен на толкова рязко различаващите се от тях подробни данни върху картата на Британското адмиралтейство?… Ерик не се осмели. Картите се правят именно затова, за да предпазват мореплавателите от грешки и от избледнели в съзнанието им впечатления. Той отдаде чест и се върна на палубата.