Читать «Корабокрушенецът от „Цинтия“» онлайн - страница 101

Една пътечка на противоположната страна, откъдето бяха дошли пътешествениците от „Аляска“, се спускаше надолу по склона към брега на морето. Те заслизаха по нея и скоро стигнаха до една падина, където от топенето на снеговете се беше образувало малко езерце, отделено от морето от скалиста верига. Пътечката продължаваше край сладководното езерце и, заобикаляйки крайбрежните скали, ги изведе пред един истински естествен залив за пристанище.

Една шейна беше изоставена на равния песъчлив бряг, а по-натам имаше следи от наскоро загаснал огън. Ерик огледа старателно брега, но не откри никъде следа от отплавала лодка.

Връщайки се към своите другари, той забеляза под един храст съвсем близо до мястото на огъня някакъв червен предмет и веднага го вдигна.

Оказа се една от онези боядисани отвън карминеночервени, пълни с говеждо месо консервени кутии, които моряците наричаха само „задушено“ и с които корабите по целия свят попълваха запасите си от хранителни продукти. На пръв поглед тази находка не беше нищо особено, тъй като Патрик О’Доноган се беше запасил с провизии от „Вега“. Показателно се стори на Ерик обаче това, че на празната косервена кутия имаше печатан етикет с надпис: „Мартинес Доминго, Валпарайсо“.

— Тюдор Браун е бил тук! — възкликна веднага той. — Когато бяхме на борда на „Вега“, ни казаха, че неговият кораб се е намирал във Валпарайсо, когато той им телеграфирал да заминат да го чакат във Ванкувър!… Така че не някой от хората на „Вега“ е захвърлил тук тази консерва, доставена от Чили и отворена съвсем наскоро! Тя е била изпразнена най-много преди три дни, а може би и само преди 24 часа!

Доктор Швериенкруна и Бредейорд поклатиха глави, сякаш се колебаеха да приемат това толкова категорично заключение, когато Ерик, който въртеше кутията в ръцете си, за да я разгледа от всички страни, им показа една подробност, която отхвърли всички съмнения: името „Албатрос“, написано с молив върху самия капак — без съмнение от доставчика, който беше изпратил стоката.

— Тюдор Браун е бил тук! — повтори Ерик. — А защо би пристигнал, ако не, за да отведе Патрик О’Доноган? Да, всичко е ясно! Той е хвърлил котва в този залив, а хората от екипажа му са го чакали, закусвайки край огъня. Той се е изкачил на хълма при ирландеца и го е откарал оттук може би доброволно, може би насила! Толкова съм сигурен в това, сякаш виждам всичко с очите си!

И все пак, въпреки сигурността си Ерик реши да огледа най-внимателно околността, за да се убеди напълно, че Патрик О’Доноган не се намира никъде наоколо. Само една разходка от един час обаче беше достатъчна, за да му стане ясно, че останалата част от острова е необитаема. Нямаше и следа от пътечка или диря, оставена от живо същество. На всички страни, докъдето поглед стига, се простираха дюни и долини, никаква растителност, никаква птица, никакво насекомо не оживяваха безмълвния пейзаж. Навред се виждаха разхвърляни гигантски кости, сякаш цяла армия мамути, носорози и зубри са били дошли някога тук, за да се спасят от ужасна катастрофа, и са намерили смъртта си на този далечен самотен остров. А някъде в далечината, зад дюните и низините, се издигаше като завеса висока планинска верига, покрита със снегове и вечни ледове.