Читать «Корабокрушенецът от „Цинтия“» онлайн - страница 99

Вятърът също реши да вземе страна и да се притече на помощ на „Аляска“. В продължение на десет дни той духа почти непрекъснато от югоизток, благодарение на което корабът минаваше средно по деветдесет възела, без да гори въглища. Това беше чудесно предимство, а освен него посоката на вятъра носеше на север движещите се ледове, с което още повече се улесняваше плаването. През тези десет дни „Аляска“ срещна само няколко групи дрейфуващи ледени късове или „прогнил лед“, както плаващите в арктичните води моряци наричат полуразмразилите се зимни ледени полета. Действително на единайсетия ден се изви снежна буря, след което се спуснаха доста гъсти мъгли и това твърде забави хода на „Аляска“, но на 29 юли слънцето се появи отново с всичкия си блясък и на 2 август сутринта се видя източният край на остров Ляхов.

Ерик веднага даде заповед да го заобиколят, хем за да се убеди дали „Албатрос“ не се е скрил в някой залив, хем за да предпази „Аляска“ от духащите на острова ветрове. След като направи щателен оглед, той заповяда да спуснат котвата на пясъчното дъно на около три мили разстояние от южния бряг; после седна заедно с тримата си приятели и шестима души от екипажа в дългата тясна лодка за лов на китове. След половин час акостираха в един доста дълбок тесен залив.

Ерик не случайно бе избрал южния бряг. Той сметна, че ако Патрик О’Доноган действително е имал за цел да търгува със слонова кост в Сибир, или пък се е надявал при първа възможност да напусне острова, на който се бил установил, е трябвало да се засели на място, откъдето би могъл да наблюдава морето. Можеше да се предположи също така почти със сигурност, че това място ще бъде някое възвишение, и то колкото се може по-близко до сибирския бряг. И накрая необходимостта да се предпази от полярните ветрове щеше да бъде още една причина той да се настани в южната част на острова. Ерик не се самозаблуждаваше, че предположенията му са непременно правилни, но реши все пак, че няма защо да не ги приеме като основание да започне оттук едно системно претърсване.

Скоро очакванията му напълно се оправдаха. Пътешествениците не бяха вървели и час по равния песъчлив бряг, когато забелязаха на една височинка, чудесно защитена от верига възвишения и обърната на юг, нещо, което можеше да бъде само колиба. За тяхна най-голяма изненада малката къщичка, построена във форма на правилен куб, беше съвсем бяла, сякаш покрита със замазка от гипс. Липсваха й само зелени капаци на прозорците, за да й придадат вид на истинска марсилска дървена вила или на американски котедж.