Читать «Корабокрушенецът от „Цинтия“» онлайн - страница 100

Приближавайки се, след като изкачиха по височинката, те разбраха защо къщичката изглеждаше толкова бяла. Тя не беше измазана с гипс, а просто беше изградена от гигантски кости, допрени и умело захванати една за друга. Колкото и странен да беше този строителен материал, не можеше все пак да се отрече, че идеята да го използуват беше съвсем естествена. Впрочем на острова въобще нямаше нищо друго, освен съвсем малко бедна растителност, а целият хълм и съседните височинки бяха буквално покрити с парчета кости, които доктор Швериенкруна още от пръв поглед определи като останки от мамути, бизони и турове — вид диви бикове.

17. НАЙ-ПОСЛЕ!

Вратата на къщичката зееше. Четиримата мъже влязоха вътре и от пръв поглед видяха, че единствената стая на това жилище е била обитавана доскоро. В огнището, заградено от три големи камъка, по загасналите главни имаше полепнала тънка като памук пепел, която обикновено пада и от най-лекия полъх. Върху леглото, състоящо се от дървена рамка, покрита с моряшки хамак, все още личеше хлътнината от човешко тяло.

Ерик веднага откри върху хамака печата на кораба „Вега“.

Една голяма кост от плешка на изкопаемо животно, подпряна на четири изправени бедрени кости, образуваше нещо като маса, върху която се виждаха трохи от морски сухари, едно калаено канче и дървена лъжица, шведско производство.

Нямаше съмнение, че това бе жилището на Патрик О’Доноган, и по всичко личеше, че той бе излязъл съвсем наскоро.

Дали за да напусне острова, или, напротив, за да го обходи? За това не можеше да се съди по нищо и то можеше да се установи само след внимателно претърсване на околността.

Изкопаните канавки и разровената земя около къщичката говореха, че тук е бил положен много труд. Върху малкото плато на върха на възвишението двайсетина подредени в редица бивни на мамути обясняваха целта на тази дейност. Разкопките явно са правени, за да излязат на бял свят тези останки от прастари времена. Пътешествениците от „Аляска“ се убедиха, че разкопките са били необходими, щом видяха, че многобройните скелети на слонове и мамути, разпръснати по земята, бяха останали без бивни. Нямаше съмнение, че местните жители на сибирския бряг не са чакали пристигането на Патрик О’Доноган на остров Ляхов, за да дойдат сами да приберат богатствата му, и че ирландецът не е успял да намери почти нищо ценно върху повърхността на острова. Така той е бил принуден да копае, за да изрови слоновата кост, която се е надявал, че се намира по тези места, но, изглежда, тя не е била кой знае колко доброкачествена.

Впрочем младият лекар на „Вега“, както и собственикът на кръчмата „Червената котва“ в Ню Йорк бяха заявили, че мързелът е бил един от отличителните белези на Патрик О’Доноган. Поради това изглеждаше малко вероятно той да се е занимавал по-продължително време с такава неблагодарна и съвсем недоходна работа. И беше напълно възможно още при първия удал му се случай той да е напуснал остров Ляхов. Единствената надежда, че те все пак може да го намерят тук някъде, бяха пресните следи от пребиваването му в къщичката.