Читать «Корабокрушенецът от „Цинтия“» онлайн - страница 102

— Да тръгваме! — каза д-р Швериенкруна! — Няма никакъв смисъл да продължаваме да претърсваме околността, защото и това, което виждаме, е достатъчно, за да се убедим, че не е било необходимо дълго да молят О’Доноган да се реши да се махне оттук.

Още преди четири часа лодката се върна при „Аляска“ и корабът веднага потегли.

Ерик не криеше, че надеждите му бяха претърпели тежък удар. След като Тюдор Браун бе успял да го изпревари да стигне пръв до остров Ляхов и без съмнение да отведе със себе си Патрик О’Доноган, беше малко вероятно той да може да го открие занапред! Човек, способен да извърши всичко онова, което Браун си бе позволил да предприеме срещу „Аляска“, способен да прояви толкова неукротима енергия, за да дойде да отведе ирландеца от такова отдалечено място, сигурно ще съумее и занапред да му попречи да го настигне. Светът е огромен, а всички морета и океани бяха открити за „Албатрос“. Как да отгатне Ерик към коя точка на „Розата на ветровете“ ’ се носеше сега Тюдор Браун заедно с О’Доноган и с неговата тайна?

Това си мислеше капитанът на „Аляска“, разхождайки се на най-горната площадка на задната част на кораба, след като бе наредил на кормчията да държи курс на запад. Към тези мрачни негови мисли се прибавиха и угризенията на съвестта как бе допуснал приятелите му да изтърпят заедно с него опасностите и умората от тази безполезна експедиция! По две линии безполезна — първо, защото Тюдор Браун бе успял да открие Норденшьолд преди „Аляска“ и, второ, задето бе пристигнал на остров Ляхов преди шведската експедиция! Те щяха да се завърнат в Стокхолм — ако изобщо успеят да се върнат, — без да са изпълнили нито една от целите на пътуването си! Наистина не бяха имали никакъв късмет!… Дано поне завръщането им донесе някаква полза, доказвайки значението на плаването на „Вега“ през това повторно преминаване по североизточния път!… Трябва на всяка цена да стигнат до нос Челюскин и да го заобиколят от изток

——

1 Роза на ветровете — график, на които са изобразени разпределението и повторяемостта на различните направление на вятъра за определен срок (месец, сезон, година и Б. пр. . пр.

на запад! На всяка цена да се завърнат в Швеция през Карско море!

Й ето „Аляска“ се носеше с пълна пара към опасния нос Челюскин, който мореплавателите все още считаха за непроходим. Маршрутът на „Аляска“ не съвпадаше напълно с пътя, по който бе минал „Вега“, тръгнал от устието на река Лена, където бе спрял, преди да се отправи към остров ЛЯхов. Ерик нямаше защо да се приближава към сибирския бряг. Оставяйки зад десния си борд островите Столбовой и Семеновски, записани на 4 август в корабния дневник, той пое курс право на запад, като следваше почти точно 76-ия паралел, и след осем дни успешно плаване премина разстояние от 35 градуса ширина — от 140р до 105р на изток от Гринуич. Наистина се наложи да изгорят твърде голямо количество въглища, тъй като почти през всичкото време имаха насрещен вятър. Но Ерик с основание бе решил, че трябва да направи всичко възможно, за да излязат най-бързо от тези опасни места. Стигнеха ли веднъж до устието на Енисей, щяха да намерят начин да попълнят запаса си от въглища.