Читать «Корабокрушенецът от „Цинтия“» онлайн - страница 103

На 14 август по обяд беше невъзможно да се ориентират по слънцето, тъй като гъста мъгла закриваше небето и хоризонта. Все пак те определиха приблизително, че навярно наближават големия азиатски нос. Ерик даде нареждане да се вземат всички предохранителни мерки и да се намали скоростта, а вечерта се разпореди да спрат моторите.

Тези предохранителни мерки бяха необходими. На сутринта лотът показа трийсет фута дълбочина и само час по-късно на хоризонта се очерта земя. „Аляска“ лавира, докато откри един залив, и хвърли котва.

Решиха да изчакат да се вдигне мъглата и тогава да слязат на земята. Но тъй като минаха два дни — 15 и 16 — и времето не се промени, Ерик сметна за необходимо да се доближи до брега заедно с Бредейорд, Малариус и доктора.

Тримата огледаха местността и се оказа, че заливът, където бе хвърлил котва „Аляска“, се намира на най-северната точка между двете издатини на нос Челюскин. И от двете страни брегът се спускаше съвсем полегато към водата; на юг обаче постепенно се издигаше в лек наклон и стигаше чак до планините, които изплуваха от време на време от мъглата на триста-четиристотин метра височина. Никъде не се виждаха снегове и ледове освен една ивица на самия морски бряг, както навсякъде в Арктика. Глинестата почва беше покрита с гъста растителност — мъхове, треви и лишеи. Много диви гъски и патици и десетина моржове оживяваха брега. На една скала се белееше козината на бяла мечка. Общо взето, ако не беше гъстата мъгла, която покриваше всичко със сивото си наметало, този прочут нос Челюскин или Северо съвсем не изглеждаше толкова суров и с нищо не оправдаваше печалната слава, която се носеше за него от векове.

Наближавайки най-крайната западна точка на залива, пътешествениците забелязаха нещо подобно на паметник, което се издигаше на върха на един хълм, и естествено побързаха да отидат да го видят. Оказа се, че това беше „cairn“ — купчина камъни, които крепяха една колона, направена от греда.

На колоната имаше два надписа. Първият гласеше:

На 19 август 1878 година корабът „Вега“, тръгнал от Атлантическия океан, заобиколи нос Челюскин на път към Беринговия проток. А вторият:

На 12 август 1879 година корабът „Албатрос“, идващ откъм Беринговия проток, заобиколи нос Челюскин на път към Атлантическия океан. Й тъй, и тук Тюдор Браун беше изпреварил „Аляска“! Сега датата беше 16 август!… Браун беше нанесъл втория надпис само преди четири дни!

На Ерик написаните думи се сториха иронични и жестоки и сякаш му казваха:

„Ти винаги ще бъдеш измаменият! Всичките ти усилия ще бъдат безполезни!… Норденшьолд направи първия опит, Тюдор Браун го потвърди! А ти ще се завърнеш унизен и засрамен, без да си доказал, без да си открил, без да си научил нищо!“