Читать «В опасност» онлайн - страница 73

— Търговия с вътрешна информация? Може би купуване на акции от високотехнологична ДНК лаборатория, която ще получи голямо внимание?

Тя се протяга за бутилката с вода. Празна е. Измъква сламката, пуска я в стъкленото кошче за боклук под бюрото.

— Прохемоген — продължава Уин. — ДНК технология, която прави генетично сравнение между пациентите и лекарствата. Лабораторията, която той избра за медийните си фойерверки, може и да прави наследствени профили в криминални случаи, но не там са парите.

Моник слуша. Тя има познатото изражение, което добива винаги, когато сглобява случай.

— Парите са в използването на геномиката, за да помогне в разработката на тези суперлекарства от следващо поколение. Големи пари, много големи — обяснява Уин.

Тя не отговаря, слуша напрегнато.

— Лабораторията е в Калифорния — не спира той. — Ти и губернаторът ще привлечете към нея национално внимание покрай случая с убийството на възрастната жена в Тенеси. Е, но това е крайно полезно. Не е ли така? Привличаш голямо внимание към тях и тяхната доходоносна биотехнология, осигуряваш им безплатна реклама. И познай какво? Може би техните акции ще се покачат. Колко акции притежаваш?

— Това прави поне едно нещо очевидно — обажда се тя. — За да изглежда така, сякаш съм занесла досието за случая „Финли“ у дома, са го скрили. Но е трябвало да бъде намерено.

Той се вглежда в нея продължително, после отбелязва:

— Доста хитро. Съсипва теб, но избягва провала. Накрая досието се намира. Реклама и още реклама. За твоя сметка. Може случаят да е решен, може и да не е, но има още реклама за лабораторията в Калифорния.

— Така или иначе ще я получи. Вече я получава. Случаят е разрешен.

— Лабораторията не е сторила нищо лошо. Всъщност направи всичко както трябва. Помогна да се реши случаят.

Тя кимва разсеяно.

— Тъжната истина е, че възрастната жена нямаше никакво значение във всичко това — заключава Уин. — На участващите не им пукаше.

Ламонт обмисля, вероятно се опитва да насочи нещата в посока, която й е удобна, после заявява:

— Зная, че вероятно няма да ми повярваш, но ме интересуваше. Исках случаят й да бъде решен.

— Колко акции притежаваш? — пита Уин отново.

— Няколко.

— Сигурна ли си?

— Тази идея никога не би ми хрумнала. Не знаех нищо за фирмата, но по силата на поста си Джеси е запознат с всякакви биотехнологии, всякакви частни лаборатории, които никнат по целия свят. Не знаех за това. За калифорнийската лаборатория и нейната биотехнология. Просто си мислех, че работим върху двадесетгодишен случай на убийство, превърнал се в публична инициатива в областта на криминалистиката, която нарекох „В опасност“. Наистина.

— С Хюбър ли си била в нощта, преди да бъдеш нападната? Когато вероятно са изчезнали ключовете ти? Ти каза, че не си била вкъщи, отишла си на работа направо от мястото, където си спала.

Уин е поставил записващ минидиск върху стъкленото й писалище. Води си и бележки.