Читать «В опасност» онлайн - страница 74

— Вечеряхме. Не мога… Не мога да повярвам много неща за него…

— Мотив? — Уин няма да й позволи да избегне отговора. Тя не бърза, после започва:

— С него сме приятели. Точно както Джеси и ти сте приятели.

— Много се съмнявам, че е съвсем същото.

— В началото на тази година той ми даде няколко съвета за моя портфейл от акции — тя си прочиства гърлото, опитва да укрепи гласа си. — Изкарах малко пари. Седмица по-късно осъзнах какво става, когато прочетох във вестника, че щатските контролни органи са разрешили продажбата на определено лекарство, разработвано в някаква лаборатория. Но не тази от случая „Финли“. Друга.

— Достатъчен мотив ли е това, за да подготви убийството ти?

— Получавал вътрешна информация в замяна на изпращането на хиляди комплекти ДНК-тестове за нашите бази данни за анализиране в някоя лаборатория. По негова препоръка — за бази данни в други щати. Големи покупки на инструменти за неговите лаборатории, препоръки към други лаборатории по криминалистика да купуват същите неща. Това е продължавало с години.

— И ти е признал всичко това?

— След съвета му за акциите започнаха да се трупат много неща — тя хвърля поглед на минидиска. — Колкото повече ми разкриваше, толкова повече ме въвличаше. Аз съм виновна, че се възползвах от вътрешна информация. После съм виновна в заговор. Знаех какво върши директорът на щатската лаборатория по криминалистика, но не казах нито дума. Да не споменаваме…

— Точно така. Твоята не твърде професионална връзка.

— Той ме обича — казва тя с безучастен глас, докато се е втренчила в записващия минидиск.

— Удивителен начин да го покаже.

— Аз я приключих преди месеци, след като ми даде съвета за акциите и осъзнах в какво се е забъркал, в какво ме е въвлякъл. Какъв е. Казах му, че не го обичам вече, не и по този начин.

— Заплаши ли го?

— Казах му, че повече не искам да имам нищо общо с нелегалните му дейности, че трябва да престане. И ако не ги прекрати, това ще има последствия.

— Кога му каза това?

— През пролетта. Вероятно не беше твърде умна постъпка — мърмори тя, все още втренчена в минидиска.

— Можеше да присъства адвокат — подсеща я Уин. — Ти каза всичко това доброволно. Аз не съм те насилил.

— Между другото, хубав костюм — тя гледа летния му сив костюм, преглъща, опитва да се усмихне.

— „Емпорио Армани“, около три сезона демоде, седемдесет долара. Не те накарах насила — повтаря Уин.

— Не, не си — потвърждава тя. — И ще приема онова, което следва.

— Ще свидетелстваш ли срещу Хюбър?

— За мен ще бъде удоволствие.

Уин вдига устройството, натиска бутона, изважда диска, после пита:

— Някога хрумвало ли ти е, че тук имаш достатъчно стъкло, за да изгориш до основи цялата сграда?

Избира кристално преспапие, вдига го към слънцето, което нахлува на потоци през прозореца, фокусира горещата до бяло точка върху диска.

Ламонт гледа с удивление, докато не започва да се издига тънка струя дим.

— Какво правиш?

— Моник, живееш в барутен погреб. Това можеше всеки момент да избухне в пламъци. Може би трябва да бъдеш по-внимателна, да свалиш жегата от себе си и да я насочиш някъде другаде. Насочи я право там, където й е мястото.