Читать «В опасност» онлайн - страница 25

— Пресата е разбрала — казва той, сядайки отново на стола. — Трябва да те измъкна оттук, без да ти устроят засада. Сигурен съм, знаеш, че точно сега не може да се прибереш вкъщи.

— Щеше да я изгори — заявява тя.

Тубата за бензин беше пълна. Със сигурност не бе оставена там от нейния градинар.

— Щеше да ме убие и да изгори до основи къщата ми — сигурен, твърд глас. Окръжният прокурор работи по случая и сякаш говори за някоя друга жертва. — Защо? За да направи така, че смъртта ми да прилича на нещастен случай. За да изглежда, че аз съм запалила къщата си. Този не е начинаещ.

— Зависи дали идеята е била негова — отбелязва Уин, — или някой му е дал указания. Във всеки случай замаскирането на убийство с пожар не е много надеждно. Най-вероятно аутопсията щеше да разкрие наранявания на меките тъкани, куршума и вероятни увреждания на хрущяли и кости. При домашни пожари телата не изгарят напълно. Знаеш това.

Той мисли за парите в джоба на Баптиста. Нещо му подсказва, че не е добра идея да споменава тази подробност пред Ламонт точно сега.

— Имам нужда от теб тук — казва тя, здраво вкопчена в одеялото, което е увила около себе си. — Забрави за дамата от Тенеси… как й беше името. Трябва да открием кой стои зад това. Не само малкият боклук… може би някой друг го е накарал да го направи.

— Хюбър вече мобилизира лабораториите…

— Как може да знае за това? — избъбря тя. — Не съм казала… — спира преди да е завършила, очите й са широко отворени. — Няма да се измъкне — тя отново говори за Баптиста. — Това е случай, който няма да бъде… Искам ти да отговаряш за него. Ще го заровим.

Той устоява на очевидната игрословица и само отбелязва:

— Моник, той е мъртъв.

Тя не трепва.

— Оправдано или не, борба или не, аз го убих. Добре постреляхме. Но ти знаеш какво се случи. Твоята служба не може да го разследва сама. Или трябва да прехвърли случая на друга областна прокуратура, или да включи бостънския отдел „Убийства“. Да не споменаваме за „Вътрешни разследвания“, които трябва да свършат своята работа. Да не говорим за аутопсията и всички други тестове, познати на човечеството. За известно време ще ми възложат административни задължения.

— Искам още сега да се заемеш с това.

— Без дори един ден за душевно здраве? Много мило.

— Върви да изпиеш няколко бири със службата по стреса. Не искам да чувам за така нареченото ти душевно здраве.

Сега лицето й е яростно, очите й — черни дупки от омраза, сякаш той самият я е нападнал.

— Щом аз няма да получа ден за душевно здраве, да бъда проклета, ако ти получиш.

Промяната в държането й е учудваща, направо разстройваща.

— Може би не схващаш важността на онова, което се случи току-що — казва той. — Виждам го през цялото време при другите жертви.