Читать «В опасност» онлайн - страница 24

На мига лампата на верандата светва.

— Кой е? — гласът слива звуците от другата страна на вратата.

— Агент Сайкс, Бюро за разследване на Тенеси.

Изтраква верига срещу крадци, резето на ключалката щраква освободено. Вратата се отваря и една жена с евтин вид, боядисана руса коса и размазан грим под очите се дръпва встрани, за да я пусне.

— Мисис Барбър — започва учтиво Сайкс, — високо оценявам…

— Не мога да разбера за какво е цялата тая дандания, но карай — пеньоарът й е закопчан накриво, очите са кръвясали, мирише на алкохол. — Мазето е натам — тя посочва с кимване, суети се в опит да заключи наново вратата, гласът й е прекалено силен, а изговорът — носов. — Ровете из боклуците му колкото искате. Може да ги натоварите на камион и да ги откарате, доколкото зависи от мен.

— Няма да стане нужда да ги товарим на камион — успокоява я Сайкс. — Просто трябва да прегледам някои полицейски досиета, които може да е пазил някога в службата си.

— Аз се връщам в леглото — обявява мисис Барбър.

Ламонт сякаш е забравила къде е. На Уин му минава през ума, че тя халюцинира, смята, че е в големия си кабинет, заобиколена от богатата си колекция стъкло, облечена в един от скъпите си бутикови костюми, седнала зад голямото си стъклено писалище, вместо на пластмасовия стол и в болничен халат насред стаята за разпити в болницата. Тя се държи така, сякаш двамата с Уин вършат обичайното, работят по известен случай, един от тежките, предопределен за много усложнения и медийно отразяване.

— Не съм сигурна, че ме слушаш — срязва го тя, когато на вратата се почуква.

— За минутка — успява да й отговори.

Сами е, надниква и тихичко казва:

— Извинете.

Уин излиза в коридора и затваря вратата. Сами му подава сутрешния „Бостън Глоуб“, отворен на местните новини. Заглавието на първата страница е голямо и с дебели букви:

„ВСЯКО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, ПО ВСЯКО ВРЕМЕ: ОКРЪЖНИЯТ ПРОКУРОР ПРИВЛИЧА СВРЪХТЕХНОЛОГИИ, ЗА ДА РАЗКРИЕ СТАРО УБИЙСТВО“

— Трябва да знаеш четири неща — казва Сами. — Първо, името ти е навсякъде вътре, шибана пътна карта как си щял да решиш губернаторското „кой го е направил“. По-точно нейното „кой го направил“ — поглежда към затворената врата, — след като той го е делегирал на нея. Късмет, ако убиецът още е някъде там и прочете всичките тия глупости. Второ, а то със сигурност не е добре…

— Какво?

— Баптиста току-що умря. Да изложа очевидното — сега не се налага да говорим с него. Трето, прерових дрехите му и намерих в задния му джоб хиляда долара в стодоларови банкноти.

— В пачка ли?

— В прост бял плик без надпис отгоре. Банкнотите изглеждат нови. Нали разбираш, шушкат. Никакви следи от сгъване. Нищо. Обадих се на Хюбър в дома му. Лабораториите веднага ще ги обработят за отпечатъци.

— Кое е четвъртото?

— Медиите са разбрали за… — той отново кимва към затворената врата. — Отвън има около три подвижни телевизионни станции и тълпа репортери на паркинга, а още дори не се е съмнало.

Уин се връща обратно в стаята за разпити, затваря вратата.

Ламонт седи на същия пластмасов стол. Хрумва му, че тя няма нищо за обличане, освен ако не се задоволи с анцуга, който намъкна преди той да я закара в болницата. След нападението не можеше да си вземе душ, нямаше нужда Уин да й дава указания, установеният ред й беше известен. Все още не се е къпала и това е въпрос, който му е неудобно да повдига.