Читать «В опасност» онлайн - страница 27

— Аз не лъжа. Хората знаят, че е така — отговаря му тя.

— Заплашваш ли ме? — той го повтаря и сега е ченге, а не мъжът, който спаси живота й. — Защото има по-важни свидетели от теб. Мълчаливите свидетели в криминалистиката. Например неговите телесни течности. Освен ако не кажеш, че е било по взаимно съгласие. Предполагам, че тогава слюнката и семенната му течност ще са без значение. В такъв случай, предполагам, съм прекъснал уговорена среща, някакъв творчески секс сценарий. Може би си е мислел, че те защитава от мен, сметнал е, че аз съм нарушител, а не обратното. Моник, това ли ще кажеш?

— Как смееш!

— Много ме бива по сценариите. Искаш ли още няколко?

— Как смееш!

— Не. Ти как смееш. Току-що ти спасих проклетия живот.

— Ти, сексистка свиньо! Типичен мъж. Мислите, че всички ние си го търсим.

— Престани.

— Мислите, че всички имаме някаква тайна фантазия да бъдем…

— Престани! — после снишава гласа си. — Ще ти помагам с всички сили. Не аз ти сторих това. Знаеш какво се случи. Той е мъртъв. Получи каквото заслужаваше. Най-доброто отмъщение, ако искаш да го погледнеш по този начин. Ти спечели, накара го да плати най-високата цена, ако го видиш по този начин. Сега дай да оправим каквото можем, да върнем нещата в обичайното им русло по най-добрия начин, на който сме способни. Контрол на щетите, както ти се изрази.

Очите й са ясни.

— Нужни са ми няколко дни — продължава Уин. — Трябва да се въздържа от поемането на случая. Ако не можеш да го направиш, нямам друг избор, освен да…

— Факти — прекъсва го тя. — Отпечатъци от пръсти върху тубата за бензин. ДНК. Пистолетът… откраднат ли е? Липсващите ключове. Вероятно съвпадение, освен ако не са у него или в жилището му. Ако е така, защо не ме чакаше вътре в къщата?

— Алармата ти.

— Правилно — тя крачи, увита в бялото си одеяло като индиански вожд. — Как е стигнал до къщата ми? Има ли кола? Някой друг ли го е докарал? Семейството му? Кого е познавал?

Минало време. Нейният нападател е умрял и тя вече мисли за него като за мъртвец. Не е минал и час. Уин поглежда часовника си. Обажда се на Сами. Хеликоптерът е на девет минути път.

„Бел“ 430 се издига от хеликоптерната площадка на покрива на болницата „Маунт Обърн“, увисва, обръща нос и полита към силуетите на Бостън. Това е птица за седем милиона долара. Ламонт има сериозен принос Масачузетската щатска полиция да притежава три такива.

В момента не се гордее особено по този повод, не се гордее с нищо, не е сигурна как се чувства, освен тежка и безучастна. Отзад, където е седнала, може да види обезумелите журналисти на земята, техните камери, насочени към нейното шумно и драматично отлитане. Тя затваря очи и се опитва да забрави отчаяната си нужда от душ и чисти дрехи, да не обръща внимание на онези части от тялото си, които бяха насилени. Опитва да превъзмогне глождещия страх от болести, предавани по полов път, и забременяване. Опитва да се съсредоточи върху това коя е и какво представлява, а не какво й се е случило няколко часа по-рано.

Поема дълбоко дъх, надниква през прозореца, гледа покривите, докато хеликоптерът се носи към Масачузетската многопрофилна болница, където пилотът планира да кацне. Там някой от щатската полиция ще я вземе и ще закара до апартамента, за който никой не трябва да научи. Вероятно ще си плати за тази грешка, но не знае какво друго би могла да направи.