Читать «Рицарят на Шалион» онлайн - страница 38

— Това трябва да е било… много трудно за вас, като млада невяста.

— Тогава, да, беше — призна тя. — Сега… — Протегна ръка и разтвори шепа, сякаш пясък се изсипваше между пръстите й. — Сега е без значение. Много по-болезнено беше откритието, че след злочестата смърт на бащата на Иас, царин Фонса, върху царския дом на Шалион е паднало жестоко и необикновено проклятие. И че без да подозирам, съм обрекла децата си да живеят с него. Без да ми кажат, без да ме предупредят.

Устните на ди Кабон оформиха мълчаливо възклицание.

— Имах пророчески сънища. Кошмари. За известно време мислех, че полудявам. — За известно време Иас и ди Лютез я бяха оставили да живее сама с този ужас. Тогава, а и сега, й се струваше, че това е по-голямо предателство от всяко банално, потно боричкане между чаршафите. — Не спирах да се моля на боговете. И молитвите ми бяха чути, ди Кабон. Говорих с Майката лице в лице, както говоря с вас сега. — Потрепери при спомена за онова всепоглъщащо сияние.

— Велика благословия — прошепна със страхопочитание той.

Тя поклати глава.

— Велика тъга. Следвайки указанията на боговете, така както ми бяха дадени, ние — ди Лютез, Иас и аз — планирахме опасен ритуал, който да развали проклятието и да го върне на боговете, откъдето се беше изсипало по една злощастна случайност. Ала ние… аз, в нетърпението и страха си, направихме грешка, огромна и непростима грешка, и ди Лютез умря по средата на ритуала като пряк резултат от него. Магьосничество, чудо, както искате го наречете, но ритуалът се провали и боговете се отдръпнаха от мен… Иас изпадна в паника и пусна слух за измяна, за да обясни смъртта на ди Лютез. Най-ярката звезда в двора му, неговият любим, убит, погребан — а после и озлочестен, което беше равносилно на повторно убийство, защото ди Лютез ценеше честта си повече от живота.

Ди Кабон сбърчи чело.

— Но… не е ли било това посмъртно опетняване на лорд ди Лютез петно и върху вас, милейди?

Иста се поколеба, защото за пръв път й изтъкваха тази гледна точка към трагичната история.

— Иас знаеше истината. А друго мнение не ме интересуваше. Че хората погрешно ще ме смятат за прелюбодейка, ми се струваше много по-поносимо от истината — че съм убийца. Но скоро след това Иас умря от мъка, остави ме сама да роня горчиви сълзи сред пепелищата на трагедията, със замъглен ум и все така прокълната.

— На колко години бяхте? — попита ди Кабон.

— На деветнайсет, когато започна всичко. На двайсет и две, когато свърши. — Тя смръщи чело. Кога беше започнало да й се струва толкова…

— Били сте много млада за такъв голям товар — каза той, изричайки на глас собствените й мисли.