Читать «Рицарят на Шалион» онлайн - страница 36

Изглежда, пак щяха да обсъждат плана на поклонението, подозираше Иста, и да съчиняват досадни писма, с които да уведомят ди Ферей за маршрута си. Ди Кабон й задържа стола, после заобиколи масата и седна срещу нея. Иста чуваше тихия глас на Фойкс в съседната стая. Не долавяше отделните думи, но ритъмът им беше типичен за романите в стихове.

Свещеният опря ръце на масата пред себе си, известно време ги гледа втренчено, после вдигна очи към лицето й. И попита с равен тон:

— Милейди, ще ми кажете ли истинската цел на това поклонение?

При този директен въпрос веждите на Иста литнаха нагоре. Реши да отвърне по същия начин — откровеността беше рядко явление в присъствие на една царина и трябваше да бъде насърчавано.

— За да избягам от надзирателите си. И от себе си.

— Значи нямате и не сте имали намерение да се молите за внук?

Иста изкриви лице в гримаса.

— И заради всичките богове на Шалион не бих обидила Изел и малката си внучка Исара по този начин. Още помня как преди деветнайсет години ме коряха и засрамваха, задето съм родила дъщеря на Иас. Същото изключително момиче, което сега е най-голямата надежда на Шалион от цели четири поколения! — Тя овладя гневния си тон, който явно беше стреснал свещения. — Ако се появи и внук, когато му дойде времето, аз, разбира се, ще съм много щастлива. Но не ще моля боговете за каквато и да било услуга.

Той я изслуша внимателно и бавно кимна.

— Да. Бях започнал да подозирам нещо такова.

— Не е особено благочестиво, признавам, да използвам така едно поклонение и да се възползвам неправомерно от ескорта, отпуснат ми от ордена на Дъщерята. Макар че едва ли съм първата, която си прави екскурзия за сметка на боговете. Ще имам грижата кесията ми да възмезди щедро храма.

— Това не ме интересува. — Ди Кабон размаха ръце, сякаш да измете от разговора тези финансови съображения. — Милейди. Чел съм. Говорил съм с по-образовани от мен люде. Мислил съм. Освен това съм… но това е без значение сега. — Той си пое дълбоко дъх. — Съзнавате ли, царина… давате ли си сметка… вижте, сдобих се с основание да смятам, че може би ви е дадена изключителна духовна дарба. — Погледът му беше толкова проницателен, че сякаш ровеше из душата й.

Сдобил се бил с основание — и откъде? Какви изопачени, предавани на ухо истории беше чул? Иста се облегна назад — просто се облегна, не се отдръпна отвратено, да.

— Боя се, че това не е така.

— Според мен се подценявате. Сериозно се подценявате. Такова нещо, признавам, се среща рядко при жена с вашия ранг, но вече разбрах, че вие сте изключително необикновена жена. Вярвам обаче, че с молитви, наставления, медитация и упражнения може да достигнете степен на духовна чувствителност, на осъществено призвание, за каквито, ами, за каквито повечето от нас, облечените в цветовете на нашия бог, можем само да мечтаем. Такъв дар не може да се отхвърли с лека ръка.

„С лека ръка не може, вярно. Само с огромно усилие“. Откъде, в името на петимата богове, го беше споходила тази внезапна заблуда? Напрегнатото лице на ди Кабон, даде си сметка тя, гореше с ентусиазма на човек, погълнат от натрапчива мисъл за велико откритие. Дали не си се представяше като нейния горд духовен наставник? Никакви неясни обяснения от нейна страна не биха го отклонили от убеждението му, че е призван да й държи ръката по пътя към някаква благословена от боговете цел. Можеше да го спре единствено цялата истина. Стомахът й се сви. „Не“!