Читать «Рицарят на Шалион» онлайн - страница 292

Целувката се проточи, докато ухаещите му на кайсия пръсти си играеха приятно с косата й. Когато спряха, за да си поемат дъх, тя отбеляза:

— Винаги съм се бояла, че само с божествена намеса ще си намеря любовник… Излиза, че съм била права в това отношение.

— Ох, погледни се, горчиво-сладка Иста. Светица, магьосница, вдовстваща царина на цял Шалион-Ибра, говориш си с богове, когато не ги ругаеш — един мъж трябва да е маниакално неустрашим дори да си помисли за теб по този груб начин… Което е добре. Защото ще намали броя на съперниците ми.

Нямаше начин да не се разкикоти. Чу се и се разсмя, щастлива и най-вече крайно изненадана. Той вкуси и смеха й, сякаш бе някаква родена от чудо кайсия.

„А аз се страхувах, че няма да знам как да направя това“.

Сторил й се бе висок и великолепен в черното изящество на туниката, панталоните и ботушите си, но изглеждаше дори по-добре без тях, помисли си Иста и го дръпна до себе си в леглото. Топлата нощ не се нуждаеше от одеяла и чаршафи. Остави две свещи да горят, така че да вижда по-добре даровете на боговете.

info

Информация за текста

Lois McMaster Bujold

Paladin of Souls, 2003

Източник: http://sfbg.us

Сканиране, разпознаване и редакция: Mandor, 2004

Редакция: ultimat, 2009

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1317]

Последна редакция: 2010-03-07 19:08:04