Читать «Рицарят на Шалион» онлайн - страница 35

Замисли се за двора от съня си. Мястото не й беше познато, в това беше сигурна. Също толкова сигурна беше, че мястото съществува в действителност. За да го избегне… да го избегне със сигурност, трябваше само да допълзи обратно във Валенда и да остане там, докато плътта не изгние по костите й.

„Не. Няма да се върна“.

Мисълта за това прогони относителния й вътрешен мир и тя стана и тръгна из училището. Лис ситнеше послушно по петите й. Дяконите и свещените, с които се разминаваше по балконите и коридорите, спираха да се поклонят и усмихнат, по което тя заключи, че недискретността на ди Кабон вече е станала всеобщо достояние. Да се преструва на сера ди Айело беше приемливо; петдесетина напълно непознати да се преструват усърдно заедно с нея определено дразнеше.

Надзърнаха в редица малки стаи, претъпкани с книги, плътно подредени на рафтове и натрупани по масите — въжделената библиотека на ди Кабон. За изненада на Иста, Фойкс ди Гура се беше свил на скамейката при един прозорец, забил нос в дебела книга. Вдигна очи, примигна, изправи се и се поклони леко.

— Милейди. Лис.

— Не знаех, че обичаш да четеш теологическа литература, Фойкс.

— О, чета всичко. Но тук няма само теология. Има стотици други неща, някои много стари. Тук никога нищо не изхвърлят. Има една заключена стая, където държат книги за магьосничество и демони, и, ъъ, неприличните книги. Приковани.

Иста вдигна вежди.

— За да не могат да се отварят ли?

Фойкс се ухили за миг.

— За да не може никой да ги изнесе, според мен. — Показа й книгата в ръката си. — Има още романи в мерена реч като този. Мога да ви намеря някой.

Лис, която се оглеждаше с изумление при вида на повече струпани на едно място книги, отколкото най-вероятно беше виждала през целия си живот, го погледна обнадеждено. Иста поклати глава.

— По-късно може би.

Ди Кабон пъхна глава през вратата и каза:

— А, милейди. Добре. Търсех ви. — Вмъкна тежката си снага в стаята. Не го беше виждала, откакто бяха пристигнали, едва сега си даде сметка Иста, дори и на вечерната молитва го нямаше. Изглеждаше уморен, лицето му сивееше, очите му бяха подпухнали. Да не би да беше стоял до късно над някое наложено му проучване? — Моля ви… настоятелно ви моля за частна среща, ако може.

Лис вдигна поглед — беше се загледала някъде над рамото на Фойкс.

— Да ви оставя ли, царина?

— Не. Когато господарката иска да разговаря насаме с господин, който не е от семейството, придворната й дама трябва да се отдалечи така, че да не ги чува, но да ги вижда и да е достатъчно близо, в случай че я повикат.

— Аха. — Лис кимна в знак, че е разбрала. Нямаше да се наложи да повтаря урока. Лис може и да не беше образована, но, боговете й бяха свидетели, беше истинско облекчение най-после да има до себе си човек, който е с всичкия си.

— Бих могъл да й почета, в тази стая или в съседната — веднага си предложи услугите Фойкс.

— Ъъ… — Ди Кабон махна към една маса със столове в съседната стая — виждаха се през отворената врата. Иста кимна и мина пред него. Фойкс и Лис се настаниха един до друг на уютната седалка под прозореца.