Читать «Рицарят на Шалион» онлайн - страница 274

— С позволението и на двамата му господари, както изглежда — измърмори Илвин. — Царина… Иста… любима, трябва да докладвам на марш ди Оби. — Лицето му помрачня. — Дъщеря му е в замъка, ако стените му още държат, дай боже.

Както и Лис и ди Кабон, помисли си Иста, и добави мълчаливите си молитви към неговите. Чувстваше, че стените още удържат, но в действителност беше сигурна само в едно — че Горам още е жив. А тя беше грешила и преди.

— Предвид новините, които носим — продължи Илвин, — смятам, че войската му ще потегли до един час. Изтръпвам, като си помисля какви ли слухове са стигнали вече до него за участта на брат ми. Много работа ме чака.

— Петимата богове да бдят над пътя ти. Сега поне ще имаш една отговорност по-малко — за мен нямай грижа. Тези хора ще започнат да ме глезят веднага щом им падна в ръчичките, сигурна съм. — И добави по-строго: — Погрижи се и за себе си. Не ме карай пак да тръгвам след теб.

Той се усмихна широко.

— Би ли ме последвала и в ада на Копелето, скъпа магьоснице?

— Без колебание. Вече и без това знам пътя.

Той се наведе от седлото и улови ръката й, после я вдигна към устните си. Тя на свой ред стисна неговата, вдигна я към своите и захапа леко кокалчетата му, от което очите му засвяткаха. След миг се пуснаха неохотно.

— Фойкс — извика Илвин, — ела с мен. Спешно трябва да разкажеш какво си видял.

Ди Баошия се обърна към Фойкс и попита настойчиво:

— На теб ли трябва да благодаря, млади човече, за спасението на сестра ми?

— Не, провинкаре — каза Фойкс, като го поздрави учтиво. — Тя спаси мен.

Ди Баошия и ди Ферей го зяпнаха неразбиращо. Иста си даде сметка каква странна картинка представляват — Фойкс, посивял от умора, с джоконски дрехи и въоръжение; Илвин, който приличаше на вонящо плашило с хлътнали очи, нагиздено с елегантни дворцови траурни дрехи; самата тя в смачкана бяла празнична рокля, опръскана със засъхнала кафява кръв, боса, насинена и изподрана; разчорлената й коса допълваше впечатлението за всеобщо умопомрачение.

— Погрижи се за царината — каза Фойкс на Ферда, — после ела в шатрата на Оби. Имаме да ви разказваме за странни и велики неща. — Плесна брат си по рамото и тръгна след Илвин.

Потиснал временно притеснението си от злобния жребец на Иста, Ферда се приближи да я смъкне от гърба му. На Иста й се виеше свят от умора, но въпреки това изправи гръб, решена да остане на краката си.

— Погрижи се този ужасен кон да получи всичко, от което се нуждае. Той служи вярно на лорд Арис нощес. Брат ти също участва в страховития набег, беше пленен и понесе друго, още по-страшно изпитание. Има нужда от почивка, ако успееш да го придумаш сред цялото това вълнение. Всички сме на крака от призори вчера, минахме през бягство, обсада и… и по-лошо. Лорд Илвин изгуби много кръв. Погрижи се веднага да получи храна и вода, поне това. — И след замислена пауза добави: — И ако се опита да влезе в битка в сегашното си състояние, повали го на земята и седни отгоре му. Макар да се надявам, че здравият му разум ще надделее.