Читать «Небе и земя» онлайн - страница 66

— Рипли — нежно заговори Мак, — нека взема палтото ти.

— Не, няма да оставам. Започнах да си въобразявам разни неща, както се оказа — неоснователно. Бях вбесена. В интерес на истината, помислих си, че първо опитваш с мен, а после с Миа, за да ни предразположиш да ти сътрудничим.

— Е! — Мак свали очилата си. — Това е оскърбително.

— Знам — мрачно отвърна Рипли. — И съжалявам. Нещо повече — срамувам се, че си позволих да те съблазня, за да те накажа. Жените, който постъпват така, превръщат секса в нещо грозно. — Въздъхна, но вместо да й олекне, се почувства унизена. — Е, това е всичко. Ще те оставя да продължиш заниманията си.

Обърна се към вратата — и той също, подпирайки я с ръка.

— Ако направя по-задълбочен анализ — което е мой професионален навик, — откривам една конкретна причина за държането ти, която ми доставя удоволствие. В чисто личен, егоистичен план.

Тя не го погледна. За нищо на света не би подхранила самодоволството му.

— Това само ме кара да се чувствам като идиотка.

— Нямам нищо против този резултат. — Прокара ръка по дългата й коса, вързана на конска опашка. — Все пак ще взема палтото ти — каза той и го свали от раменете й. — Искаш ли бира?

— Не. — Беше изненадана, че изпита желание да я прегърне. Просто кратка проява на приятелска близост, въпреки че тя не бе привърженик на сантименталността. — Не, дежурна съм.

Пръстите на Мак отново докоснаха косите й и леко затанцуваха надолу по цялата им дължина.

— Искаш ли да те целуна и да се сдобрим?

— Мисля, че е по-добре да се откажем от целувките. — Взе палтото от ръцете му, отстъпи встрани и го просна на пода до входната врата, а после кимна към пуловера му. — Това емблемата на твоя университет ли е?

— А? — Мак погледна надолу и се съсредоточи. — Да, получих следдипломната си квалификация. Ако човек не види пролетта във Фростбайт Фолс, все едно че не си живял.

Рипли се усмихна и се почувства по-добре.

— Не мога да те затапя, Мак.

— Аз също. Искаш ли… — Той не довърши, защото телефонът иззвъня, а само вяло се огледа наоколо.

— Може би търсят мен — предположи Рипли, за да му помогне.

— Да. Кой телефон звъни? Сигурно онзи в спалнята — реши Мак и се отправи натам.

Тя се наведе и посегна да вземе палтото си. Може би бе най-добре да се измъкне, докато е зает. После го чу да разговаря с някого на испански.

Рипли се запита защо ли говоренето на чужд език й се струва толкова възбуждащо. Остави палтото там, където си беше, и неочаквано се запъти към спалнята.

Мак стоеше до леглото и сега очилата му висяха, закачени на предния джоб на джинсите. Леглото беше оправено. Уважаваше мъже, които имат навика да застилат. Навсякъде се виждаха купчини книги. Докато разговаряше, Мак се разхождаше из стаята и Рипли забеляза, че е без обувки, а само по дебели чорапи. Единият бе черен, другият — тъмносин, което я накара да се усмихне.

Говореше много бързо. За нея думите му бяха поток от неразбираеми словоизлияния с очарователен акцент.

Рипли наведе глава встрани. Мак явно бе съсредоточен, но не върху произношението на думите на испански. Говореше напълно свободно. После потърси нещо, потупвайки пуловера си с една ръка.