Читать «Небе и земя» онлайн
Нора Робъртс
Annotation
Във втората книга от завладяващата трилогия „Островът на Трите сестри“ Нора Робъртс се връща към забулените в мистерия брегове на Нова Англия и към живота на три страстни, силни жени…
Работата на Рипли Тод като заместник-шериф е доста напрегната, но я прави щастлива. Спокойствието и е нарушено от появата на привлекателния Макалистър Бук, които пристига, за да разследва слуховете за Острова на Трите сестри. Още от самото начало той усеща, че у Рипли има нищо необикновено, и е твърдо решен да й помогне да осъзнае коя е всъщност и да намери кураж да отвори сърцето си.
Но преди да започнат да мечтаят за бъдещето, Рипли и Мак трябва да се изправят срещу болката от миналото. Островът на Трите сестри крие вековни тайни и опасно наследство, което все още ги терзае…
„Истинска магьосница на разказа“ — Пъблишърс Уикли
Нора Робъртс
Пролог
Първа глава
Втора глава
Трета глава
Четвърта глава
Пета глава
Шеста глава
Седма глава
Осма глава
Девета глава
Десета глава
Единадесета глава
Дванадесета глава
Тринадесета глава
Четиринадесета глава
Петнадесета глава
Шестнадесета глава
Седемнадесета глава
Осемнадесета глава
Деветнадесета глава
Двадесета глава
info
Нора Робъртс
Небе и земя
На всички мои сестри —
не по кръв, а по сърце.
Ето това е магията,
Бърза като сянка, мимолетна като сън,
кротка като мълния, просветнала в нощта,
която озарява в миг небето и земята,
и има силата на човек да каже: „Виж!“
А после челюсти разтваря мракът да я погълне —
и тъй внезапно чезне светлината.
Пролог
Тя призова бурята, поривите на вятъра, проблясващите светкавици и яростта на морето, което бе затвор, но и убежище. Призова силите, които криеше в себе си, както и онези, които живееха извън нея — светли и тъмни.
Стройна, наметната с пелерина, чиито краища се развяваха назад като криле на птица, тя стоеше самотна на брега, брулен от вятъра. Сама с яростта и скръбта си. В този миг я изпълни сила, която нахлу в нея на бурни талази — като любовен екстаз.
А може би бе точно това.
Беше оставила съпруг и деца, за да дойде тук. Беше ги приспала с магия, която щеше да ги закриля и да ги държи в блажено неведение. Веднъж направила това, за което бе дошла, не можеше да се върне при тях. Никога вече нямаше да докосне любимите им лица.
Съпругът й щеше да скърби за нея, а децата щяха да плачат. Но не можеше да се върне при тях, да се отклони от пътя, по който бе поела.
Трябваше да има възмездие. Справедливостта, колкото и сурова да бе, трябваше да възтържествува.
Застана с протегнати нагоре ръце сред силната буря, която бе предизвикала. Разпуснатите й коси приличаха на тъмни панделки, които пореха като камшици нощния въздух.
— Не трябва да правиш това.
Зад нея се появи жена, която грееше в бурята ярко като огън. Такова бе и името й. Лицето й бе бледо, а очите — тъмни, и това й придаваше страховит вид.
— Вече е започнато.
— Спри го! Спри го, сестро, преди да е станало късно. Нямаш право.
— Право? — Тя, която се наричаше Земя, се извърна и очите й яростно засвяткаха. — Кой има по-голямо право? Когато убиваха невинни в Салем, преследваха ги, залавяха ги, обесваха ги, ние не направихме нищо, за да ги спрем.
