Читать «Небе и земя» онлайн - страница 65

— Охо! — Рипли артистично потръпна и му се усмихна. — Само не и лекция!

— Мога да използвам голяма част от нея в съчиненията си. Мисля, че ми беше от полза.

— Кажи ми какво научи.

— Е, освен че когато кръшкаш през зимата, ушите ти измръзват, научих, че е по-добре да изпълниш задължението си, защото в повечето случаи тогава ще имаш по-малко неприятности.

— В повечето случаи — съгласи се Рипли и от симпатия към него стана да му направи чаша горещ шоколад.

— След като ме накара да вляза и да си призная какво съм направил, ми олекна. Татко каза, че когато направиш беля, трябва да си признаеш и да я поправиш. Тогава хората те уважават и дори нещо повече — и ти уважаваш себе си.

Рипли почувства леко свиване в стомаха, докато слагаше шоколадовия прах в голяма чаша.

— Господи! — промърмори тя.

— Всеки прави грешки, но страхливците се скриват от тях. Това е хубава мисъл, не мислиш ли, лельо Рип? Мога да я използвам в съчинението си.

— Да. — Тя изруга под носа си. — Наистина е хубава.

„Щом едно дванадесетгодишно момче може да поеме отговорността за грешката си, то и една тридесетгодишна жена трябва да може.“

Би предпочела да я накажат да не излиза и да напише най-трудното съчинение, отколкото да почука на вратата на Мак. Но нямаше друг избор. Не и заради вината, срама и примера, който й бе дало едно дванадесетгодишно момче.

Помисли си, че Мак може просто да затвори вратата под носа й и тя не би имала право да го обвинява, ако го направеше. Разбира се, тогава щеше да й се наложи да изпрати писмено извинение. Което, като се замисли човек, бе равносилно на съчинение.

Но първата крачка трябваше да бъде да се изправи лице в лице с него. Затова застана пред прага на къщата му, когато се свечеряваше, и се приготви да посипе главата си с пепел.

Мак отвори вратата. Беше с очила и пуловер с картинка от комедийния сериал „К’во става?“ и физиономията на Булуинкъл. При други обстоятелства би й се сторило забавно.

— Заместник-шериф Тод — хладно каза той.

— Мога ли да вляза за минута? — Това бе първата шепа пепел.

— Моля. — Мак се отдръпна крачка назад и я покани с жест.

Рипли видя, че е зает с работа. Няколко от мониторите бяха включени. На някои се виждаха зигзагообразни линии, които й напомниха за медицинска апаратура.

Камината бе запалена и в къщата се носеше мирис на престояло кафе.

— Прекъсвам работата ти — започна тя.

— Няма значение. Подай ми палтото си.

— Не. — Рипли зае отбранителна позиция. — Няма да се бавя много, после ще се махна от главата ти. Искам да се извиня за вчера. Изобщо не бях права и нямам извинение за това, което направих и което казах, да не говорим за държането ми.

— Е, струва ми се достатъчно. — Беше се опитал да си внуши, че й е безкрайно сърдит. — Приема се.

Тя пъхна ръце в джобовете си. Не обичаше, когато нещата се уреждат толкова лесно.

— Малко прекалих — добави.

— Няма да оспорвам това.

— Остави ме да довърша. — Гласът й заглъхна.

— Карай направо.

— Не знам защо го направих, но просто така стана. Дори да си бил с Миа в… интимни отношения, не е моя работа. Аз съм отговорна за своите действия, своите решения и своя избор и нямам нищо против това.