Читать «Небе и земя» онлайн - страница 68

— Много си строга, но щом казваш, съгласен съм — отвърна Мак и сложи дланите си на леглото.

Рипли си помисли, че е време да му покаже, че не само той е способен на ловки ходове. Наведе се над него, леко прокара пръсти през косата му и сложи длани на раменете му. Спря устните си на сантиметри от неговите.

— Без докосване с ръце — повтори. Докосна леко устните му със своите и прокара език по тях. Леко всмука единия край, а после другия. Последва дълга въздишка.

Тя се отдръпна назад, за да се наслади на мига. После отново зарови пръсти в косите му, стисна ги в шепа и бе завладяна от нов порив.

Внезапната изгаряща топлина го накара здраво да се хване за ръба на леглото. Сърцето му подскочи. Беше в плен на неутолимата жажда. Чувстваше се безсилен пред въздействието на тази жена. Блаженството изпълни тялото му като бързодействащ наркотик, който не вцепенява, а изостря сетивата. Усещането бе… твърде силно и го обзе желание да го изживее без задръжки.

Тя едва не го повали върху леглото, предавайки се на напиращия в нея копнеж. Всеки път, когато бе с него, разсъдъкът й се замъгляваше, тялото й тръпнеше и сърцето й биеше неудържимо. Дори сега, когато бе успяла да наложи своето условие, губеше.

Усети трепета му и пламенно отвърна. Трябваше да напрегне цялата си воля, за да сложи край на целувката и да се отдалечи от него.

Беше задъхан. Жилите на врата му пулсираха учестено. И все пак не я бе докоснал. Възхити се на забележителното му самообладание — то бе предизвикателство за нея. Потърка с пръст крайчеца на устните си.

— Е, да вечеряме — каза и излезе от стаята.

„Едно на едно“, помисли си Рипли, докато вземаше палтото си. Бяха съвсем наравно.

Девета глава

Джонатан К. Хардинг умееше да предразполага хората да говорят. Достатъчно бе човек да знае, че зад маската на достойнство и сдържаност дълбоко в себе си те имат желание да говорят. Колкото по-лоша и странна бе темата, толкова по-словоохотливи ставаха. Беше въпрос на настойчивост, търпение и само понякога — подаване на сгъната двадесетачка под масата.

Съзнанието му бе изцяло завладяно от историята, която се бе заел да разнищи.

Започна от скалата на магистралата, където една отчаяна жена бе инсценирала собствената си смърт. Мястото бе живописно — море, небе и скали. Съвсем ясно си представи драматичния разказ, отпечатан и придружен с въздействащи черно-бели снимки.

Вече не мислеше само за статия в някое списание, а за голям бестселър, който би му донесъл значителни доходи. Искрата на тази амбиция бе запалена още при първото му посещение при Ремингтън. Струваше му се странно, че не му бе хрумнало по-рано. Че не бе осъзнал колко силен глад изпитва за слава и богатство.

Друг на негово място би превърнал изследванията си или своето хоби в книга с лъскави корици и бързи продажби. Защо да не го направи и той? Защо да губи ценно време и забележителните умения, които притежава, за някаква си статия? Вместо той да преследва Лари Кинг, този път самият Лари щеше да се обърне към него с молба да го интервюира.