Читать «Небе и земя» онлайн - страница 64

— О! — Усмивката на Зак изчезна, когато видя, че очите на съпругата му проблеснаха заплашително. — Извинявай, скъпа. Беше просто рефлекс.

— Ще ти дам аз един рефлекс. Голяма утеха е да знам, че целият полицейски екип на острова стреля по невъоръжени. — Нел подсмръкна и предизвикателно повдигна брадичката си. — Искам пътеката да бъде почистена, а също и колата ми, ако прекъснеш веселата си детска игра за миг. — Прибра се вътре, затръшвайки вратата.

— Ах! — възкликна Рипли и отново избухна в смях. — Изглежда, довечера ще те изхвърлят да спиш на канапето.

— Не е злопаметна. — Но Зак потръпна и се приведе. — Отивам да се погрижа за колата й.

— Държат те под чехъл, а?

Той само я стрелна с поглед:

— Ще те доубия по-късно.

Рипли се изправи, но не престана да се кикоти, а брат й и Люси си проправиха път през снега към задната част на къщата. „Нищо — помисли си тя — не може да оправи настроението ми така, както една хубава битка със снежни топки.“ Веднага щом привършеше с почистването на пътеката, щеше да се прибере и да се извини на Нел. Беше очаквала да прояви малко повече чувство за хумор. Какво чак толкова имаше в малко бой със снежни топки между приятели? Изтупа се от снега, взе лопатата и тогава до ушите й достигна вик от болка и яростен лай.

Влачейки лопатата след себе си, Рипли се втурна към задната част на къщата. Когато зави зад ъгъла, бе посрещната от лице, изцяло покрито със сняг. Ахна от изненада и също бе обсипана от купища сняг. Докато плюеше и бършеше лицето си, видя брат си, покрит до раменете със сняг. До него бе застанала Нел — със самодоволна усмивка и две празни кофи в ръце. Удари ги една в друга, за да изтръска останалия сняг.

— Това се казва рефлекс — каза тя и кимна.

— Господи! — Рипли се опита да почисти врата си, който се бе напълнил със сняг, студен и мокър. — Бива си я.

Успя да запази доброто си настроение през по-голямата част от деня. Може би щеше да го запази, ако Денис Рипли не бе влязъл, тътрейки крака, в полицейския участък.

— Как е моят любим престъпник?

С него винаги й бе забавно и Рипли вдигна краката си на бюрото и се подготви да гледа поредното му шоу.

— Идвам да се извиня, че ти причиних неприятности, да ти благодаря, че ме върна обратно в училище, и така нататък.

— Господи, Ден! — Рипли посегна да избърше въображаема сълза. — Трогната съм.

Той леко се усмихна:

— Мама ме накара. Дадоха ми два дни наказание и трябва да напиша съчинение на тема отговорност и честност.

— Съчинение? Това ли е най-лошото?

— Да. — Момчето се тръшна на стола срещу нея и дълбоко въздъхна. — Мисля, че беше много глупаво от моя страна.

— И аз мисля така.

— Няма смисъл да се бяга от училище през зимата — добави то.

— Без коментар. Какво стана с теста по история?

— Издържах го.

— Нали не се шегуваш? Голямо магаре си, Ден.

— Е, не беше чак толкова труден, колкото си мислех. И мама не ми се кара толкова, колкото очаквах. Татко — също. Само ми изнесоха лекция.