Читать «Небе и земя» онлайн - страница 67

— В предния десен джоб са — обади се Рипли и го накара да се обърне към нея, примигвайки. — Очилата ли търсиш?

— О, не. Que? Uno momento. Защо нямам подръка химикалка?

Рипли се приближи до нощното шкафче и взе една от оставените там три химикалки. Но той все още се оглеждаше наоколо, което й подсказа да му подаде и бележник.

— Благодаря. Не знам защо винаги… Como? St, si.

Мак седна на ръба на леглото и започна бързо да записва нещо. След като вече се бе намесила, Рипли не виждаше причина да спре дотук. Надникна в записките, които водеше, но отново бе разстроена, защото той стенографираше.

„Може би на испански“, реши тя и използва възможността да огледа спалнята му.

Не се виждаха много разхвърляни дрехи, защото нямаше място от многобройните книги, списания и хартийки. Не забеляза никакви снимки, което й се стори много лошо. Върху скрина имаше няколко дребни монети и медал с образа на свети Кристофър. Рипли си спомни за дрънкулките в жабката на колата и си помисли колко ли още места е покорил.

Имаше и нож „Ледърман“, комплект малки отвертки, няколко пластмасови и метални дреболии с неизвестно предназначение и черен камък, гладък като стъкло. Докосна го, но долови леки вибрации и реши повече да не посяга към него.

Когато се обърна. Мак все още седеше на ръба на леглото. Беше затворил телефона и гледаше втренчено в една точка с тревожен и замечтан израз.

Леко се покашля, за да привлече вниманието му:

— Не знаех, че говориш испански.

— Мм.

— Лоши новини?

— А? Не. Напротив — интересни. Обади се колега от Коста Рика. Мисли, че е попаднал по следите на ИБО.

— Какво е това?

— О, ИБО означава извънземен биологичен обект.

— Малко зелено човече?

— Разбира се. — Мак остави настрана записките си. — Така казват всички вещици, яхнали метли, които съм включил в записките си.

— Ха!

— Е, звучи обещаващо. Ще видим как ще се развият събитията. Впрочем ако не друго, това поне те накара да дойдеш в спалнята ми.

— Не си толкова завеян, колкото изглеждаш.

— Само понякога. — Мак потупа с ръка леглото до себе си.

— Примамливо предложение, но съм пас. Време е да се прибирам.

— Защо не вечеряме заедно? — Свали очилата си и грижливо ги постави на леглото. — Някъде навън. Да отидем да хапнем. Не е ли време за вечеря?

— Време е, предполагам. Махни очилата от леглото. Може да седнеш върху тях.

— Добре. — Мак ги взе и ги сложи на нощното шкафче. — Как успя да предвидиш това?

— Просто предположих. Имаш ли нещо против, ако се обадя у дома, за да предупредя, че няма да се прибера за вечеря?

— Заповядай, обади се. — Когато Рипли пристъпи към телефона, Мак я хвана за ръка, обърна я към себе си и я прегърна, както беше застанала между краката му. — Бих искал да обсъдим отказването от целувките, за което спомена. Освен това мисля, че щом си дошла да се извиняваш, би трябвало да ме целунеш.

— Ще си помисля. — Вдигна телефонната слушалка и задържа погледа си върху него, докато бързо размени няколко думи със Зак и отново я остави на мястото й. — Добре, работата е уредена. Сложи ръцете си на леглото и ги дръж там. Никакви докосвания, никакви прегръдки!