Читать «Небе и земя» онлайн - страница 63

— Тогава ти ни обричаш на страдания — тихо каза Въздух. — И всички, които идват след нас. Погледни и виж какво може да се случи.

Пясъчната стена се разруши, бушуващото море се издиша и в миг застина. Сребристият лунен диск се разцепи и от него потече студена кръв. Черното небе бе раздрано от светкавица, която се спусна към земята, за да я изгори.

Издигнаха се пламъци, тласкани от бурния ненаситен вятър, и светлината им раздра мрака. Нощта се превърна в дълъг, ужасяваш писък, докато островът бе погълнат от морето.

Въпреки че сънят й я бе разстроил, Рипли си внуши, че е резултат от чувството й за вина и от прекаляването с шоколада. На дневната светлина успя да превъзмогне тревогата, която й бе причинил, като изразходва енергията си за изриване на новия сняг, навалял през нощта. Когато Зак се присъедини, вече беше свършила стълбите и бе стигнала до средата на пътеката.

— Аз ще довърша останалото. Влез вътре да закусиш и да пийнеш кафе.

— Не мога да ям. Снощи прекалих с шоколадовите сладки и имам нужда от упражнения.

— Хей! — Той докосна брадичката й, повдигна лицето й и задържа погледа си върху него. — Имаш уморен вид.

— Имах неспокоен сън.

— Какво те измъчва?

— Нищо. Ядох твърде много сладки, не спах добре и сега си плащам.

— Скъпа, говориш на човек, който те познава добре. Когато имаш проблем, се товариш с работа — било то физическа или умствена, докато се съвземеш. Хайде изплюй камъчето.

— Няма нищо за казване. — Рипли пристъпи от крак на крак и въздъхна. Изражението на брат й издаваше очакване на по-искрен отговор. — Добре, не съм готова да ти кажа. Работя по въпроса.

— Приемам. Ако риенето на сняг ти помага, ще те оставя да го довършиш.

Зак се запъти към къщата. Сестра му изглеждаше не само уморена, а и разстроена. Поне можеше да я разсее. Взе в ръка малко сняг, направи снежна топка и я хвърли към нея. За какво бяха по-големите братя?

Топката я удари силно по тила. Неслучайно бе станал звездата на местния отбор по софтбол.

Рипли бавно се обърна и видя лъчезарната му усмивка.

— Играе ти се, а?

Отстъпи встрани и грабна в ръка шепа сняг. В мига, когато Зак се наведе да приготви нова топка, тя го улучи между очите. Имаше толкова силен замах, че човек трябваше да е невероятно бърз бегач или глупак, за да се изпречи на пътя й, когато се готви да хвърли.

Дълго се замерваха със снежни топки през наполовина почистената пътека, разменяха си обиди и подигравки.

Когато Нел се показа на вратата, чистата снежна покривка на поляната бе набраздена от мръсни пътечки и издълбана на местата, където се бяха търкаляли. Люси с радостен лай се шмугна през вратата и се включи в играта.

Развеселена, Нел скръсти ръце, за да ги запази от студа, и застана на верандата.

— Хей, хлапета, я по-добре влизайте вътре и се почистете, иначе ще закъснеете за училище — извика им тя.

Сякаш се бяха наговорили, братът и сестрата реагираха едновременно по един и същи начин. Две снежни топки улучиха Нел и писъкът, който последва, накара Рипли да се засмее така силно, че се отпусна на колене, а Люси скочи върху нея.