Читать «Небе и земя» онлайн - страница 61

— Чудесно! — Рипли се почувства неловко и засрамено се обърна към шкафчето си. — Както каза, това си е лично твоя работа.

— Ревнива си. — Мак направи кратка пауза, сякаш да събере мислите си. Или да се успокои. — Преди малко едва не ме накара да изляза от кожата си, но признавам, че сега се чувствам поласкан.

Рипли рязко се обърна:

— Не съм ревнива.

— Повтори онази малка сцена — предложи Мак и неправи енергично движение с палец към залата за фитнес. — Сега отивам да облея главата си с вода и те съветвам да направиш същото.

Излезе навън и вратата шумно се залюля след него.

Осма глава

Имаше едно-единствено нещо, което Рипли мразеше повече, отколкото усещането за вина, и то бе да се чувства засрамена. Беше й нужно доста време да възвърне спокойствието си, защото не бе от хората, които бързо забравят за гафовете си.

В нея кипеше гняв, от който като че ли не желаеше да се отърси и умът й не можеше да работи трезво. Почти целият й ден мина под знака на тази вътрешна непримиримост. Енергията, която тя й даде, й помогна да се справи с натрупалата се канцеларска работа в полицейския участък и да почисти помещенията, въпреки че бе ред на Зак. Направи рутинната си обиколка пеша, а след това, сякаш не я свърташе на едно място, доброволно пое и смяната на брат си за патрулиране.

Обходи целия остров, като се надяваше да открие някакви нередности. Когато това не стана, прекара един час у дома, удряйки яростно боксовата круша.

После започна да възвръща здравия си разум, но това не й хареса, защото направи трезва преоценка на поведението си.

Беше се държала като глупачка и й бе трудно да го преглътне. Грешката, която бе направила, я караше да се чувства като идиотка, а това й действаше потискащо. Промъкна се крадешком в кухнята и изяде три от шоколадовите сладки с орехи на Нел.

Трудно й бе да повярва, че бе изпаднала в такова положение пред един мъж. „Не става въпрос за ревност“, повтаряше си, докато се канеше да изяде четвърта сладка. Не бе прав, че е ревнива. Но се бе държала твърде мелодраматично.

Докато гневът й към самата нея отшумяваше и постепенно преминаваше в чувство за вина, че го е подценила, в съзнанието й се прокрадна мисълта, че се е отнесла към него незаслужено жестоко. Беше го съблазнила. Не уважаваше жените, които използват секса като оръжие, средство да постигнат целите си или награда, а самата тя бе прибегнала до него като примамка и наказание. Това я изпълваше със срам.

Припомни си случките в гимнастическия салон и посегна към петата сладка.

Дори и да бе проявил интерес към Миа, в което сега изобщо не бе убедена, той беше свободен човек. Няколкото целувки, които бяха разменили, не ги правеха сериозна двойка и не го задължаваха да й бъде верен. Все пак — Рипли бе твърдо убедена в това, — ако си нахапал една бисквита, би трябвало да я изядеш цялата, преди да вземеш друга. Но нищо не оправдаваше постъпката й.

„Най-добре е — помисли си тя, разтривайки леко разбъркания си стомах — да не предприемам нищо.“ Не биваше да се изпречва на пътя му и да допуска лично обвързване помежду им, но пък бе принудена да признае, че вече е твърде късно за това. Просто щяха да се преструват, че помежду им не се е случило нищо, което всъщност и не трябваше да се случва.