Читать «Небе и земя» онлайн - страница 59

— Да беше ме видяла, когато бях на осемнадесет! Всъщност на двадесет — поправи се той. — Бях идеалният обект за подигравки на плажа.

— Кльощав ли беше?

— Дългуч, който сякаш има надпис на гърба: „Моля, закачайте се с мен“.

Рипли изпита леко съчувствие към хилавото и без съмнение непохватно момче, но когато си спомни за мисията, с която бе дошла, бързо се отърси от емоциите си.

— Но ти реши да промениш това.

Рипли се обърна, за да направи упражнения за мускулите на прасците.

— Момче с моето телосложение не можеше да се справи с проблема по друг начин, освен като се посвети изцяло на фигурата си. Просто исках да изглеждам добре. Тогава започнах да чета за бодибилдинга.

Рипли не можа да се въздържи и се засмя.

— Да четеш?

— Обикновено така подхождам към нещата — отвърна Мак и сви рамене. — После експериментирах с различни програми, докато открих подходяща. — Очевидно развеселен от разказа си, той й се усмихна. — Съставих си схеми.

— Нали не се шегуваш?

— Не се шегувам — увери я той. — Схеми, диаграми. Компютърен анализ преди и след това. Обединяване на интелекта и физиката. Беше ми от полза.

— Не може да се отрече.

Мак леко се изчерви.

— Не след дълго разбрах, че за да мога да изминавам дълги разстояния пеша, да се катеря до пещери и да си проправям път през джунглата, трябва да развивам физическите си способности. Да изминеш няколко километра пеша при сто процента влажност, с пълна раница и чувствителна апаратура на гръб — е равносилно на това да прекарваш по няколко часа седмично в гимнастически салон.

— Резултатът е чудесен, независимо как си го постигнал. — Рипли стана, за да смени уреда и когато мина покрай Мак, леко го щипна по задните части. Той не реагира, а само я изгледа втренчено и тя се засмя. — Можеш да ми го върнеш винаги когато пожелаеш, сладур. — Продължи упражненията си, явно доволна, че го смути. — Обиколи ли вече острова?

— Не целия. — Мак загуби бройката на пресите, но се опита да възстанови темпото. — Работя, така да се каже, сантиметър по сантиметър.

— Следващия път, когато и двамата имаме няколко свободни часа, ще те разведа из района.

Мак бе започнал да се разгорещява, но причината не бе само в упражненията.

— Мога да се освободя по всяко време.

— Ето най-опасното предложение за една жена. Харесва ми — каза тя с обещаващ тон. — Обичам, когато някой мъж е готов да поема рискове. — Облиза устни. — Мислиш ли за мен?

— Само по десет-дванадесет пъти на ден.

— А! — Рипли се раздвижи и стана от пейката, докато Мак повдигаше тежестите. — Още едно дръзко изказване. За да не се почувстваш засегнат, ще призная, че и аз доста често мисля за теб. — Застана до тежестите, но вместо да избере своите, плъзна върховете на пръстите си по ръката му. — Мм, целият си плувнал в пот. Аз — също. — Приближи се и се отърка в него. — Какво ще кажеш да плъзна ръце по потното ти тяло, а ти — по моето?

Може би, може би ако в главата му бе останала поне капчица кръв, щеше да забележи ехидния блясък в очите й, докато му се усмихваше. Но дори и най-порядъчният мъж често спира да мисли, щом някоя секси жена, изгаряща от желание, се намира толкова близо до него.