Читать «Небе и земя» онлайн - страница 60
Нора Робъртс
— Нека първо да оставя тези неща, преди да ги изпусна върху краката си. Или върху твоите.
— Обичам да докосвам изваяни мъжки мускули. — Рипли стисна бицепсите му. — Издължени… съвършени.
Тежестите издрънчаха като гонг на стойката. Мак прокара ръка през косите й, притегли я към себе си и докосна устните й със своите.
Тогава тя заби лакът в корема му:
— Разкарай се!
Мак се изкашля и едва успя да си поеме въздух:
— Какво? Какво има, по дяволите?
Беше слисан и ядосан. Трябваше да положи голямо усилие, за да овладее дишането си и да престане втренчено да се взира в нея.
— Мислиш, че искам да чувствам ръцете ти върху тялото си?
Мак най-сетне започна да диша нормално и закачливо потърка корема си:
— Да.
— Е, заблуждаваш се. Никой няма право да сваля друга жена зад гърба ми.
— За какво говориш, по дяволите?
— Не се опитвай да се правиш на невинен! Навярно си въобразяваш, че имаш извинение, например — че си забравил за отношенията, които започна с мен, преди да се увърташ около нея, или обратното, но това е непростима дори за разсеян професор като теб.
— Кой? Какво?
Рипли сви ръцете си в юмруци и бе готова да ги използва:
— Не си заслужава. — Завъртя се на пета и гневно се отправи към дамската съблекалня. Ритна стената — просто от ярост — и накуцвайки, се запъти към шкафчето си. Тъкмо се канеше да свали спортното си бюстие, когато Мак влезе след нея.
— Обръщай се и да те няма! — нареди му тя. — В противен случай ще те арестувам за непристойно поведение.
Вместо да се обърне и да си тръгне, той уверено закрачи към нея.
— Имам право на обяснение за това, което става тук.
— Не ти дължа никакво обяснение. А сега — изчезвай!
— Приемаш поканата ми, влизаш тук с гръм и трясък, съблазняваш ме, а след това ме удряш с лакът под кръста и нямам право на обяснение…
— Не беше удар под кръста. И не съм влязла с гръм и трясък.
— Дойде, с цел да ме изиграеш. Искам да знам защо.
— Защото не обичам измамниците и подлеците. Освен това не понасям мъже, които проверяват с колко жени могат да спят едновременно, особено когато се опитват да включат и мен в списъка.
— Не съм спал, дори не съм излизал с жена, от както съм тук.
— Ще добавя още нещо: ненавиждам и лъжците!
Мак я стисна здраво за лактите и я накара да се повдигне на пръсти.
— Не лъжа. И дори не си помисляй да приложиш върху мен някоя от магиите си.
Рипли отвори уста, но след миг отново я затвори. Когато заговори, бе напълно спокойна.
— Махни ръцете си от мен.
Мак я пусна да стъпи на земята и се отдръпна крачи назад.
— Дадох ти да разбереш, че проявявам личен интерес към теб и случайно в момента не се интересувам от никоя друга жена. Не съм измамил никого. Не е в природата ми.
— Купи бутилка хубаво вино и прекара една вечер в прегръдките на Миа.
— Това пък откъде го измисли? — Нервно прокара пръсти през косата си. — Ходих у Миа на вечеря, въпреки че си е лично моя работа. Тя е една от главните причини, поради които съм тук. Интересът ми към нея е професионален. А случайно я харесвам и като човек. Но не съм спал с нея и нямам намерение да го правя.