Читать «Небе и земя» онлайн - страница 57

— Какво имаш предвид под поинтересувал?

— Попитал нехайно, според Джейн: „Как е Миа“?

— Е, и?

— Нищо. Това било всичко. Купил кутия със сладки, пожелал на Джейн успех и си тръгнал.

Рипли се замисли, сви устни и се опита да прецени нещата от всеки ъгъл.

— Странно съвпадение. От всички закусвални в целия град да влезе там, където работи бившата готвачка на Миа.

— Не мисля, че е било съвпадение, а любопитството му го е отвело там.

— Няма да споря. Ще й кажеш ли?

— Не. — Лулу си пое дъх. — Дълго мислих по въпроса, но не виждам смисъл.

— Искаш ли да чуеш моето мнение?

— Да не би да мислиш, че ти разказах всичко това само за да си чеша езика?

— Добре тогава. Съгласна съм с теб. Няма смисъл да й казваш. Само ще я нарани. — Рипли въздъхна, защото малко я заболя при мисълта, че Миа страда. — Освен това, ако Миа искаше да знае как е той, щеше да намери начин да разбере.

Лулу кимна:

— Чувствам се по-добре, щом някой друг е съгласен с мен. Върви да се нахраниш. Днес има супа от черен фасул.

— Чудесно. О, Лу? — Рипли се запъти към стълбите, но се спря. — Ако отговориш на писмото на Джейн, пиши й да не казва нищо.

— Така и ще направя.

„Ето, това е — каза си Рипли. — Три добри дела за един ден.“ Какво повече би могла да иска? Приближи се до барплота и натисна звънеца. През отворената врата на кухнята видя Нел, която сервираше супа и сандвич на Мак. Той бе седнал до кухненската маса, а това място се пазеше за приятели. Направи две големи крачки към барплота, но се спря.

„Не и така — помисли си. — Скандалът на обществено място не е начин да се справиш с мъж, ситуация или със собственото си раздразнение.“ Изчака няколко мига, докато се успокои, после заобиколи барплота и влезе в кухнята.

— Здравейте, Нел, Мак. — Опитваше се да изглежда спокойна. — Мирише чудесно. Ще си взема същото като него. Може ли и аз да хапна тук, отзад?

— Разбира се. Искаш ли и кафе? — попита я Нел.

— Нека бъде нещо по-завързано, с мляко. — Рипли свали палтото си, преметна го върху облегалката на стола и приветливо се усмихна на Мак. — Нямате нищо против да ви правя компания, нали, професоре?

— Не. Днес изглеждаш чудесно.

— Благодаря. — Седна срещу него. — Какви са плановете ти?

— Аз го помолих да дойде тук, Рипли. — Нел я стисна за рамото, докато поставяше пред нея купичката със супа. — Да поговорим.

В гърлото й бе заседнала буца, но трябваше да я преглътне.

— Щом нямаш нищо против, аз нямам думата по въпроса.

— Всъщност Мак ме развличаше с разкази за пътуванията и работата си. Много са увлекателни. Ще си поръчам книгите, които ми препоръча — добави Нел и му хвърли поглед, докато приготвяше сандвича на Рипли.

— Надявам се, че ще ми кажеш какво мислиш за тях, след като ги прочетеш.