Читать «Небе и земя» онлайн - страница 54

Не можеше да се сравнява с Миа по външност. Кой би могъл? Всъщност тя никога не й бе завиждала. Имаше свой стил, който й харесваше. Все пак знаеше как да си придаде повече чар, когато е в настроение.

В съзнанието й се зароди идея за отмъщение. Сложи червило, очна линия и сенки и добави малко спирала. Доволна от резултата, пръсна от парфюма, който й бе подарила Нел за Коледа. Уханието му бе свежо, естествено и й подхождаше повече, отколкото нежен аромат на цветя.

След кратко колебание свали бархетната риза. Може би щеше да й стане малко студено към края на деня, но така формите на тялото й изпъкваха по-добре. Отново остана доволна от резултата, прикрепи кобура на колана си и тръгна за работа.

Песът на Пит Стахр пак се бе отвързал от каишката си. Беше надушил купчина замръзнали рибешки черва и се бе нахранил до насита. После ги бе повърнал заедно със сутрешната си дажба пшеничена каша на почистената веранда пред къщата на Гладис Мейси. Рипли предпочиташе да оставя подобни междусъседски конфликти на Зак, който бе по-търпелив и дипломатичен. Но сега той бе на другия край на острова и помагаше за отстраняването на няколко паднали дървета. Този път се налагаше тя да се заеме със случая.

— Рипли, търпението ми се изчерпа.

— Не бих ви упрекнала, мисис Мейси.

Двете бяха застанали на студа, няколко стъпала по-надолу от мръсотията.

— Това куче… — Тя посочи към мястото, където се намираше песът, вързан за ствола на едно дърво с парче въже за простиране на дрехи. Държането му не издаваше, че се е разкаял. — Тъпо е като пън.

— Без съмнение. — Рипли погледна към глуповатата физиономия на кучето, което бе изплезило език. — Но е кротко.

Гладис задъхано продължи:

— Защо ли ме е харесало толкова, та всеки божи ден се отвързва и си върши работата в моя двор, заравя мръсни кокали в цветните лехи, а сега и това? — Сложи ръце на кръста си и намръщено погледна към верандата — Кой ще почисти тази мръсотия?

— Ако сте съгласна да почакате, ще накарам Пит да се заеме с това. Наближава обяд. Ще го открия и ще го накарам да дойде да свърши работата.

Гладис подсмръкна и кимна отсечено. „Справедливостта си е справедливост и семейство Тод винаги намират начин тя да възтържествува“.

— Искам да бъде свършена бързо и както трябва.

— Ще се постарая да го уредя. Пит ще отнесе и глоба.

Гладис стисна устни:

— Вече плати няколко глоби.

— Права сте, госпожо.

„Добре — помисли си Рипли. — Как ли би постъпил Зак?“ Кучето беше безобидно, дружелюбно и глуповато. Главното му прегрешение бе слабостта му към рибешките вътрешности, които или игриво търкаляше, или преяждаше с тях. Резултатът и от двете действия будеше погнуса.

Осенена от блестяща идея, Рипли зае сериозна поза.

— Факт е, че кучето е обществена напаст и Пит ще бъде предупреден. — Потупа с върховете на пръстите си револвера. — Сега трябва да отстраним кучето.

— Навярно за да… — Гладис примигна — Какво имаш предвид под отстраним?

— Не се притеснявайте за това, мисис Мейси. Ние ще се погрижим за него. За в бъдеще няма да се навърта в двора ви и да прави пакости.