Читать «Небе и земя» онлайн - страница 53

„Забележително! — помисли си Мак. — Удивително!“

— Никога не съм виждал как се прави.

— Аз също не бях. До онази нощ не бях опитвала. Обстоятелствата ме принудиха — промълви тя. — Съединих съзнанието и силата на трите, доктор Бук, в пръстен, подобен на огън. Той не можеше да я нарани, когато бе неуязвима, не можа да запази разсъдъка си, защото бе принуден да се изправи лице в лице с това, което бе вътре в него.

Миа говореше съвсем спокойно, но във въздуха витаеше нещо странно. Думата магия бе твърде обикновена, за да го опише.

— Рипли ми каза, че сте затворили кръга.

— Рипли е необичайно разговорлива с теб. Да, затворихме го.

— Енергията все още е там. По-силна от всеки отворен кръг, който съм документирал.

— Трите сме много силни, когато сме свързани. Вероятно енергията ще остане там дълго след като ние изчезнем от този свят. Нел откри това, което й бе необходимо — първата стъпка към равновесието.

Въздухът отново бе хладен, а Миа отново бе просто красива жена, държаща в ръка порцеланов чайник.

— Искаш ли още кафе? — попита тя.

Седма глава

„Това се казва ловък негодник!“ Първо се сближава с нея, успява да спечели доверието й и й дава да разбере, че иска да прави секс. Рипли скръцна със зъби, докато тичаше по плажа. „После, при първа възможност се подмазва на Миа. Мъжете са плужеци!“, реши тя.

Може би нямаше да разбере, ако Нел случайно не бе споменала, че Миа е поканила Мак на вечеря в дома си.

„Вечеря? — рече си Рип. — Друг път вечеря“.

Досещаше се къде е бил умът му, когато е купил бутилка от любимото френско вино на Миа от магазина за спиртни напитки на острова. Беше чула за това, след като се бе случило. Дори бе попитал продавача към коя реколта са предпочитанията на Миа.

Е, беше свободен да обърне внимание на Миа и на която и да е друга жена на острова, но не и да изиграе Рипли Тод.

„Негодник. Градски хитрец!“ Беше я накарал да тръпне от възбуда и нервно напрежение, а после се бе хванал на въдицата на Миа. Тя вероятно бе пуснала в ход чара си само за да й направи напук. Това бе напълно в стила й.

Когато стигна до края на плажната ивица, се обърна и затича в обратна посока.

„Не, по дяволите, едва ли!“ Въпреки че с удоволствие забила лакът в лицето на Миа, знаеше, че Миа не би се увъртала около мъж, който проявява интерес към друга жена. Факт бе, че тя не обръщаше внимание на мъжете и може би поради тази причина бе така сприхава и често сменяше настроенията си. Малко ободряващ секс би променил начина й на мислене.

Но това не бе в стила на Миа, а колкото и враждебно да бяха настроени една към друга, Миа Девлин бе сериозна жена от висока класа, която не би го направила с първия срещнат.

Това отново наведе Рипли на мисълта за Мак. Безспорно вината бе негова. Сега трябваше да намери най-добрия начин да го накара да си плати.

Довърши кроса си, взе душ и облече тъмен вълнен панталон и поло, върху което закопча бархетна риза. Завърза обувките си. После дълго се взира в отражението си.