Читать «Небе и земя» онлайн - страница 52

— По дяволите, не беше необходимо!

— За нея е било — Миа освободи китките му и закрачи из стаята, за да сложи в ред мислите си. — Ти изпитваш сексуално влечение към нея.

Мак се премести на канапето. Усети, че се изчервява.

— Неудобно ми е да обсъждам тази тема с друга жена.

— Мъжете често са докачливи на тема секс. Да говорят, не да го правят. Не се безпокой. — Миа се върна и отново седна. — А сега — да отговоря на въпроса ти…

— Извинявай, би ли възразила, ако запиша отговора?

— Доктор Бук. — В гласа й се доловиха весели нотки, докато Мак изваждаше диктофона от джоба си. — Като скаутите си — винаги готов. Мисля, че нямам нищо против, но след като го запишем, няма да го публикуваш без писменото ми съгласие.

— Ти също си съобразителна като скаут. Разбрахме се.

— Нел бе взела предпазни мерки, аз — също. Бяха предприети законни действия за по-нататъшна защита. Зак, който е много добър в работата си и влюбен до уши в Нел, също я защитаваше. И все пак Евън Ремингтън дойде на острова и я откри. Нападна я и я нарани. За малко щеше да убие и нея, и Зак. Въпреки всичко, щеше да отнеме живота й в онази нощ. Тя бе изтичала в гората, за да отвлече вниманието му от Зак, който вече бе ранен. Беше изтичала натам, знаейки, че Евън ще я последва.

— Тя е смела жена.

— О, да! Нел познаваше горичката, тя бе нейна, а нощта бе тъмна, без луна. И все пак той я откри. Част от нея е знаела, че ще стане така. Тук имаше пръст съдбата, която никой не може да промени — нито магия, нито интелект, нито каквито и да било усилия. — Погледът й бе съсредоточен и напрегнат. — Вярваш ли в това?

— Да, вярвам.

Миа кимна, докато той разглеждаше лицето й.

— Предполагах, че ще повярваш и дори до известна степен ще го разбереш. Писано бе да я открие. Това… изпитание, което донесе хармония в живота й, е било предопределено още преди столетия. Смелостта и вярата и бяха ключът към спасението. — Миа замълча за миг, за да събере мислите си. — Въпреки това аз се страхувах, както се страхува една обикновена жена. Той държеше нож, опрян до гърлото й, лицето й вече бе наранено.

— Ти си разумна жена — каза Мак.

— Такава ли съм, доктор Бук? Навярно се досещаш, че беше във възможностите ми да накарам сърцето на Евън Ремингтън да спре да бие, да отнема живота му, да му причиня неописуема болка в момента, в който заплашваше живота на моята сестра?

— Проклятие от такава величина, такова насилие изисква вярата на този, които е прокълнат. И сложен ритуал със… — Гласът му затихна, защото Миа отпиваше от кафето си и се усмихваше закачливо. — Всички мои изследвания потвърждават това.

— Както желаеш — изрече тихо тя и кожата на тила му настръхна. — Можех да направя само едно. Обвързана съм от своята вяра, от своите обети. Не мога да ги наруша и да остана такава, каквато съм. Стояхме петимата в онази гора. И Зак, и Рипли имаха оръжия, но ако ги използваха, можеха да убият както Ремингтън, така и Нел. Имаше само един изход, един отговор: трите да образуваме затворен кръг. Направихме го в онази нощ — без никаква церемония, без пособия и ритуални песни, които са необходими обикновено. Затворихме го с волята си.