Читать «Небе и земя» онлайн - страница 51

— Надявам се.

— Бих се радвала да бъдем нещо повече, но не би продължило дълго и само би усложнило няколко съдби.

— Твоята или моята?

— И двете, а може би и други. Не сме предопределени да бъдем любовници. Не предполагах, че и ти си осъзнал това.

— Мисля, че няма да имаш нищо против, ако проявя малко съжаление.

— Бих се ядосала, ако не съжаляваше. — Миа отметна назад буйните си тъмночервени коси. — Задай професионалните въпроси, които ти се струват най-важни. Ако мога, ще отговоря.

— Кръгът в горичката до къщата. Как го запалихте?

Миа с изненада сви устни. Изправи се, за да има време да помисли.

— Добро попадение — заяви и се отправи към прозореца. — Как го откри? — Преди Мак да успее да каже нещо, тя махна с ръка. — Не, няма значение. Това си е твоя работа. Не мога да отговоря на въпрос, който засяга и други, който може би не биха искали.

— Знам за Рипли и Нел.

Миа извърна глава към него:

— Наистина ли?

— Разбрах го чрез проучвания и по метода на елиминирането и наблюдението. — Сви рамене. — И защото съм добър в работата си. Не съм правил опити да поговоря с Нел, защото и двете с Рипли възразявате.

— Разбирам. Боиш ли се от това, което бихме направили, ако пренебрегнеш възраженията ни?

— Не.

— Не — кратко и ясно. Смел мъж си.

— Ни най-малко. Няма да използвате дарбата си, за да накажете или да причините вреда. Не и без причина, а само когато ви е необходима закрила. Рипли не притежава способността да се контролира като теб и няма твоята отдаденост, но има свои собствени принципи, може би дори по-непоклатими от твоите.

— Умееш добре да разгадаваш хората. Успя ли да се добереш до Рипли? Разговарял ли си с нея?

— Да, разговарях.

На устните на Миа се появи леко подигравателна усмивка.

— А твърдиш, че не си смел. — Думите й прозвучал доста язвително, което заинтригува Мак.

— Какво се е случило между вас двете?

— Това вече е втори въпрос, а все още не съм решила дали да отговоря на първия. Докато Рипли не потвърди твоето предположение…

— Не е предположение, а факт. И тя го потвърди.

— Сега наистина ме изненадваш. — Озадачена, Миа се приближи до камината, а после до кафеварката, за да налее кафе, макар че не й се пиеше.

— Въпреки всичко я защитаваш — тихо каза Мак. — Тя означава много за теб.

— Бяхме много близки приятелки през по-голямата част от живота си. Сега не сме. — Каза го с безразличие, сякаш бе нещо незначително. — Но не съм забравила какви бяхме, какво споделяхме. Даже и така да е, Рипли може сама да се защитава. Не мога да си обясня защо ти е признала толкова бързо коя е и каква дарба притежава.

— Принудих я.

Само за миг се поколеба, а после разказа на Миа за енергийното изгаряне, за жената на плажа и за времето, прекарано с Рипли в къщата.

Миа го хвана за китките и ги разгледа.

— Нейната непримиримост винаги е била проблем. Но съвестта й е по-силна. Щеше да страда, че те е наранила и затова е прехвърлила изгарянето.

— Моля?

— Това е нейният начин да се разкае за стореното. Като прехвърли изгарянето от твоята плът върху своята.

Мак си спомни за паренето и болката и изруга: