Читать «Небе и земя» онлайн - страница 50

Мак си помисли, че погледът й му действа хипнотизиращо.

Светлината от свещите сякаш танцуваше върху кожата й като злато върху алабастър, а очите й имаха матов блясък — като през дим. Искаше му се да я нарисува, но не само на скица, нахвърляна с молив, а с маслени бои, върху платно.

Беше изненадан, че имат толкова много общи интереси. И двамата обичат книгите и приятната музика.

После прекараха доста време във взаимно опознаване. Мак узна, че е израснала тук, в тази къща, като единствено дете. Родителите й бяха поверили ежедневните грижи по отглеждането й предимно на Лулу. Бе посещавала колежа в Радклиф и притежаваше диплома по литература и бизнес.

Родителите й бяха напуснали острова още преди тя да завърши образованието си и рядко се връщаха.

Разполагаше с много пари, както и той.

Не ходеше на сборища на вещици, нито принадлежеше към някоя група или организация. Живееше спокойно и усамотено в къщата, където се бе родила. Никога не се бе омъжвала и не бе живяла с мъж.

Това му се струваше необяснимо за жена с нейната изтънченост и сексапил.

— Обичаш пътуванията — отбеляза Миа.

— Има много неща, които си заслужава да се видят. Мисля, че ги обичах повече, когато бях на двадесет години. Събирах багажа си и потеглях винаги когато поискам или се налага.

— И живееш в Ню Йорк. Този град е вълнуващ и дава стимул.

— Е… Има своите предимства. Но мога да върша работата си, където и да е. Често ли ходиш в Ню Йорк?

— Не. Рядко напускам острова. Тук има всичко, което искам и от което се нуждая.

— Музеи, театри, галерии?

— Не ме привличат особено. Предпочитам моите скали, гората, работата си. И градината — добави тя. — Жалко, че е зима, иначе щяхме да се разходим из нея. Вместо това, ще се настаним удобно в гостната за десерта и кафето.

Миа го почерпи с петифури, които много му харесаха. Предложи му бренди, но Мак отказа. Някъде в къщата се чу биене на часовник и Миа отново седна с подвити крака на дивана до него.

— Ти си човек с голямо самообладание и силна воля, нали, доктор Бук?

— Не съм сигурен дали винаги е така. Защо?

— Защото си сам с мен тук, в моя дом, повече от два часа. Почерпих те с вино на светлината на свещи и на фона на музика, а все още не си проявил професионален интерес към мен и не си се опитал да ме съблазниш. Питам се дали това е достойно за възхищение, или трябва да се чувствам обидена?

— Помислих и за двете.

— Наистина ли? И какво измисли?

— Че щом си ме поканила в дома си, би било неуместно да проявя професионален интерес.

— А! — Тя преднамерено наклони глава, предлагайки му устните си. — А какво ще кажеш по въпроса за съблазняването?

— Ако мъж, който се намира дори на километър от теб, не се опита да те съблазни, явно се нуждае от лечение.

— О, истински те харесвам! Повече, отколкото предполагах. Но сега приеми извиненията ми, че те подмамих.

— Защо? Това ми допада.

— Мак — Миа се наклони, докосна съвсем леко устните си до неговите. — Ще бъдем приятели, нали?