Читать «Небе и земя» онлайн - страница 49

„Дори и мъртвец — помисли си Мак — би почувствал, че кръвта му се затопля и закипява.“

Вниманието му бе привлечено от книгите, подредени на полици между хубави бутилки, късове кристал и интересни малки статуетки. Четивата в дома на един човек говореха много за характера му.

— Аз съм практична жена.

Мак подскочи. Беше влязла съвсем безшумно.

— Моля?

— Практична — повтори тя и остави подноса с бутилката вино и две чаши. — Книгите са моята страст и отворих книжарница, за да мога да извличам полза от нея.

— Твоята страст е еклектиката.

— Чистите жанрове ми се струват еднообразни. — Наля вино и се приближи, без да откъсва очи от него. — Навярно би се съгласил, защото и твоите интереси са разнообразни.

— Да, благодаря.

— Тогава да пием за разнообразните страсти. — Миа допря чашата си до неговата и очите й закачливо светнаха. Седна на едно ниско канапе и все още усмихната, потупа възглавницата до себе си. — Хайде седни. Кажи ми какво мислиш за нашия малък остров сред морето.

Мак се запита дали стаята е прекалено затоплена, или Миа просто излъчва топлина, откъдето мине. Все пак седна.

— Харесва ми. Селото е доста старомодно, но е необикновено, а хората са дружелюбни, без да са натрапчиво любопитни. Книжарницата ти добавя известна изтънченост, морето — вълшебство, а гората — загадъчност. Чувствам се приятно тук.

— Много си наблюдателен. А как ти се струва моята малка къщичка?

— Повече от уютна. Вече свърших доста работа.

— Ти също си практичен човек, нали, Макалистър? — Миа отпи от червеното вино с червените си устни. — Въпреки че според мнозина си избрал непрактична област и изучаване.

Мак се почувства така, сякаш яката на ризата му го стяга.

— Познанието винаги е практично.

— Значи това, което търсиш, е познание? — Миа се сви на кълбо и коленете й съвсем леко докоснаха крака му. — Търсещите умове ме привличат.

— Да, разбира се. — Мак отпи от виното.

— Как си с… апетита?

Мак поруменя.

— С апетита?

Миа реши, че наистина е очарователен.

— Да се преместим в трапезарията? Ще те нагостя.

— Чудесно.

Тя се изправи и отново докосна ръката му с върховете на пръстите си.

— Донеси виното, красавецо.

„Боже мой!“ Това бе единствената му мисъл.

Трапезарията би трябвало да изглежда официална и внушителна с огромната си махагонова маса, бюфетите и столовете с високи облегалки. Но бе уютна колкото приемната. Тук цветовете също бяха топли, различни оттенъци на тъмночервено, примесени с тъмнозлатисто.

Цветя в същите нюанси, поставени в кристални вази, изпълваха въздуха с аромата си. Огънят в камината пращеше — като акомпанимент на тихите звуци на арфи и гайди. Завесите на трите прозореца на стената не бяха спуснати, за да може в стаята да се забелязва контрастът между тъмната нощ и белия сняг навън. Всичко изглеждаше идеално като на пощенска картичка.

На масата имаше сочно печено агнешко и няколко запалени свещи.

Ако целта й бе да създаде романтична обстановка, определено бе постигнала успех.

Докато се хранеха, Миа насочи разговора към литературата, изкуството и театъра, като през цялото време го наблюдаваше с подчертан интерес.