Читать «Небе и земя» онлайн - страница 48

Мак влезе, въоръжен с касетофона си, един бележник и бутилка добро „Каберне“. Цялата седмица, откакто бе на острова, търпеливо бе очаквал тази първа покана.

Беше поканен на вечеря от Миа Девлин.

Беше се изкушил да отиде сам с колата си до дома й, да мине през гората и с любопитство да се повърти в сянката на фара, но бе решил, че това би било проява на лошо възпитание.

Търпението и любезното отношение бяха дали резултат и Миа неочаквано го бе поканила на вечеря. Той също неочаквано бе приел.

Сега, докато се движеше с колата си нагоре по крайбрежния път, бе изпълнен с очакване. Имаше толкова много неща, за които искаше да я попита, особено след като Рипли отказваше да отговаря на въпросите му. Освен това трябваше да се добере и до Нел.

Две предупреждения от две магьосници определено означаваха нещо. Трябваше да чака, докато Нел сама го потърси или пътят към нея бъде разчистен.

Разполагаше с достатъчно време. И все още имаше скрито преимущество.

Мак хареса старата каменна къща високо на скалите, незасегната от времето и вълните, изкусно изработените фронтони, романтичната алея, мистерията на малките кулички. Белият лъч на фара раздираше мрака като широко острие, разстилаше се над морето, над каменната къща, над дърветата.

„Това място е твърде уединено“, помисли си той, докато паркираше. Почти предизвикателно самотно и неоспоримо красиво. Отлично подхождаше на Миа.

Снегът бе грижливо почистен от пътя и от алеята към къщата. Не можеше да си представи жена като Миа Девлин да размахва лопата за ринене на сняг. Запита се дали тази мисъл не е подценяване на нежния пол.

Реши, че нима нищо общо с пола, а по-скоро с красотата й. Просто не можеше да си я представи заета с нещо, което не е изтънчено.

В мига, когато тя отвори вратата, Мак се увери в това.

Беше облечена с тъмнозелена рокля, която скриваше тялото й от шията до пръстите на краката и все пак разкриваше пред мъжкия поглед, че всичко под нея е превъзходно. На ушите и пръстите й блестяха скъпоценни камъни. От дълга сребърна верижка на врата й висеше гравиран медальон. Босите й крака изглеждаха съблазнително. Усмихна се и му подаде ръка.

— Радвам се, че прие поканата и носиш подаръци. — Пое бутилката вино. Забеляза, че е от любимото й.

— Как разбра?

— А? О, виното! Работата ми е да събирам подходяща информация.

Миа се засмя и го покани да влезе.

— Добре дошъл в моя дом! Подай ми палтото си. — Застана близо до него и леко докосна с пръсти ръката му. Реши, че това е нещо като тест и за двамата. — Изкушавам се да кажа: заповядай в гостната ми. — Отново се засмя с нисък, гърлен смях. — Така и ще направя. — Посочи към една стая встрани от широкото фоайе. — Настаня се удобно. Аз ще отворя виното.

Леко замаян, Мак влезе в голяма стая със запален огън в камината. Беше пълна с цветя, меки тъкани, лъскави мебели и стъкло. Подът бе застлан с поизбелели красиви килими. Не можеше да отрече, че всичко е подредено с вкус и дъха на богатство и уют.

Цветята — кремове със звездовидни цветове, бели като снега навън, бяха поставени във високи прозрачни вази. Въздухът бе наситен с уханието им, но се долавяше и нейният аромат.