Читать «Небе и земя» онлайн - страница 47

От едната страна на устата му се стече струйка лиги. Хардинг тактично извърна глава встрани.

— Надявах се да разговарям с вас за бившата ви съпруга, за това, което се е случило на Трий Систърс в нощта, когато сте били арестуван. Работя за „Фърст Магазин“. — Или поне в момента. Неговите редактори бяха станали твърде придирчиви и стиснати. — Искам да опиша историята ви, господин Ремингтън. Да я представя от вашата гледна точка. Сестра ви с нетърпение очакваше да разговарям с вас.

Това изобщо не бе истина. Наложи се да я убеди, че едно интервю може да доведе до състрадателна история, която би подпомогнала предприетите от нея законни действия да премести брат си в частна клиника.

— Бих могъл да ви помогна, мистър Ремингтън. Евън — поправи се той. — Искам да ви помогна.

Отново не получи отговор, а само безизразен, втренчен поглед — от чиято празнота го побиха тръпки.

— Ще разговарям с всички замесени, за да се получи напълно завършена история. Ще се срещна и с бившата ви съпруга. Ще уредя интервю с Хелън.

Като чу името, мрачните му, студени очи проблеснаха.

„Все пак има някой вкъщи“, помисли си Хардинг я предпазливо продължи:

— Искате ли да предам нещо на Хелън от ваше име? Някаква бележка, която да й занеса?

— Хелън.

Гласът на Ремингтън бе дрезгав и прозвуча почти като шепот. Хардинг усети, че го побиват хладни тръпки.

— Точно така, Хелън. Имам намерение да се срещна с нея много скоро.

— Аз я убих. — Изведнъж отпуснатите му устни се разтегнаха в ослепителна усмивка. — В гората, в мрака. Убивам я всяка нощ, защото тя не престава да се връща. Продължава да ми се смее и затова я убивам. Трябваше да я убия. Очите й светеха.

— Синя светкавица? Като синя светкавица ли?

— Онова не беше Хелън. — Очите на Ремингтън стрелнаха Хардинг. — Хелън беше кротка и покорна. Тя знаеше кой командва. — Докато говореше, пръстите му започнаха да драскат по страничната облегалка на стола.

— Коя беше тогава?

— Вещица. Всичките бяха излезли от ада. Имаше толкова много светлина, толкова много светлина! Те ме заслепиха, проклеха ме. Змии полазиха под кожата ми. Кръг от светлина, кървав кръг. Виждате ли го?

За миг Хардинг успя да си го представи с ужасяваща яснота. Едва не затрепери.

— Кои бяха всичките?

— Всичките бяха Хелън. — Ремингтън започна да се смее със силен, пронизителен смях, от който по тялото на Хардинг преминаха тръпки, а космите на ръцете му настръхнаха. — Всичките бяха Хелън Изгорете вещицата! Аз я убивам всяка нощ, но тя отново се връща.

Беше започнал да крещи така силно, че Хардинг, който достатъчно се бе нагледал на ужаси, се отдръпна и скочи встрани, въпреки че надзирателят веднага се втурна напред.

„Лунатик — каза си Хардинг, докато служителят избутваше Евън от стаята. — Напълно се е побъркал.“

Но… но…

Надушваше, че тази история не е за изпускане.

За някои хора би било проява на голяма смелост да прекарат една вечер в дома на магьосница и затова биха взели със себе си скилидка чесън или шепа сол в джоба.