Читать «Небе и земя» онлайн - страница 43

— И двете, но не е твоя работа.

— Добре. — Той отпи от кафето. Имаше вкус на гореща тиня, но бе пил и по-лошо. — Какво ще кажеш за една вечеря тази вечер?

— Да, имам такива планове.

Устните му трепнаха:

— Имах предвид — с мен.

— Тогава не.

— Трудно ще намеря удобен случай отново да те целуна за лека нощ, ако първо не вечеряме заедно.

Рипли се облегна на малката масичка, където бе поставена кафеварката.

— Това беше импулсивна постъпка.

— Може би ще промениш мнението си, след като хапнем пица заедно.

Вече бе променила мнението си. Само като го гледаше, й се отваряше апетит.

— И в останалото ли си толкова добър, колкото в целуването?

— Как би трябвало да отговоря, за да не прозвучи идиотски?

— Добре. Може да хапнем пица някога по-късно. Но дори и това да се случи, нито дума за твоята работа!

— Приемам условието. — Мак и подаде ръка.

Рипли можеше да не му обърне внимание, но й се стори, че би било признак на малодушие. Стисна ръката му и почувства огромно облекчение, че при допира на дланите им не стана нищо необичайно.

Но Мак нямаше намерение да си тръгва.

— Кафето беше наистина ужасно — заяви откровено.

— Знам. — „Това, което се случва в момента, е напълно естествено — каза си тя. — Раздвижването на кръвта, когато една жена застане до мъж. Тръпката на очакването, споменът на какво са способни тези устни.“ — О, по дяволите! — Приближи се към него. — Направи го!

— Надявах се да го кажеш.

Мак остави чашата с кафето, обхвана с длани лицето й и лекото плъзгане на пръстите му я накара да настръхне. Устните му докоснаха нейните, всмукаха ги и сякаш й се зави свят.

— О, боже, наистина го правиш добре!

— Благодаря. — Той плъзна ръката си към основата на шията й. — А сега се успокой, става ли? Опитвам се да се съсредоточа.

Тя обви ръце около кръста му и с наслада се притисна към него. През миглите си забеляза, че очите му са отворени и я наблюдават. Това я накара да се почувства единствената жена на света. Сякаш отново изживя първата си целувка. Никога не бе изпитвала нужда мъжете да й показват на каква нежност са способни, но сега това я изпълни с блаженство.

Пръстите му започнаха леко да масажират шията й, намирайки странни чувствителни точки, за които не бе и подозирала, че съществуват. Мак промени положението на устните си, сякаш експериментираше, и насладата й прерасна в неутолим копнеж.

Рипли се притискаше все по-силно към него. Сърцето й биеше лудо, кръвта й кипеше.

Той я задържа така за миг, докато възвърна равновесието си, и после с треперещи ръце я отдалечи от себе си.

— О! Трябва да призная, че наистина те бива! Да не би да си учил екзотични сексуални техники или нещо подобно?

— Всъщност… — Мак прочисти гърлото си. Изпитваше нужда да седне. — Би могло да се каже, че съм правил проучвания и в тази област.

Рипли впери поглед в него:

— Нали не се шегуваш?

— Сексуалните ритуали и обичаи често са важна част от… Защо просто не ти покажа?

— Аха. — Тя повдигна ръка, за да го отблъсне. — На дежурство съм, а и вече успя да ме възбудиш достатъчно. Ще те уведомя, когато съм готова да хапнем пица заедно.