Читать «Небе и земя» онлайн - страница 42

— Върху какво работиш? Опитваш се да се превърнеш в прословутия Снежен човек?

— Никой не е срещал Йети в тази част на света.

— Погледни се, Бук!

Мак сведе поглед и видя, че наистина целият е в сняг. Знаеше, че ще настане голяма бъркотия, когато свали всички дрехи, за да вземе душ.

— Явно съм бил твърде погълнат от работата си.

Тъй като бе очевидно, че Рипли няма да отиде при него, той се отправи към нея. Не беше лесно и докато с мъка си проправяше път, се удари в две снежни преспи, високи до над коленете му. Все пак успя да стигне до вълнолома, покатери се върху него и си пое дъх.

— Чувал ли си за измръзване? — сухо попита тя.

— Все още чувствам пръстите на краката си, но благодаря, че си загрижена за мен. Какво ще кажеш да изпием по едно кафе?

— Случайно не нося със себе си.

— Ще те черпя една чаша.

— На работа съм.

— Може би наистина ще получа измръзване. — Мак извърна глава и й хвърли умоляващ поглед. — Не е ли твое задължение, като служител на обществото, да ми помогнеш да се стопля и подслоня?

— Не, но ще се обадя в здравната служба.

— Добре, едно на нула за теб. — Докато прескачаше парапета, за част от секундата се сети да запази фотоапарата, който висеше на рамото му. Застана до нея. — Накъде си се запътила?

— Защо?

— Хрумна ми, че където и да отиваш, там ще има кафе.

Рипли въздъхна. Изглеждаше премръзнал и очарователно смешен.

— Добре, хайде! Отивам на топло.

— Не те видях във фитнес клуба тази сутрин.

— Станах късно.

— Не те видях и в селото.

— Нали сега ме виждаш!

Мак забеляза, че тя има широка крачка и той едва успява да я догони.

Рипли се спря пред полицейския участък и го огледа от глава до пети.

— Изтупай снега от обувките си!

Той се подчини, изтупа палтото и панталоните си.

— О, за бога! Я се обърни!

Рипли изчетка полепналия по него сняг и се намръщи, когато реши да почисти и предниците на палтото му. Тогава вдигна очи и долови насмешката в погледа му.

— Какво смешно има?

— Просто обичам да се грижат за мен. Искаш ли и аз да те изтупам?

— Гледай къде стъпваш, щом искаш да пиеш кафе. — Отвори вратата и бе неприятно изненадана, че Зак го няма вътре. Свали ръкавиците и палтото си и размота шала, докато Мак правеше същото. — Защо си лазил в снега, по дяволите?

— Наистина ли искаш да знаеш?

— Мисля, че не.

Тя се приближи до кафеварката и наля последното кафе на дъното в две чаши.

— Все пак ще ти кажа. Преди малко бях в горичката и открих района, където вие… сте се справили с Ремингтън онази нощ.

Стомахът на Рипли се сви — познато усещане.

— Откъде знаеш, че си го открил?

Мак пое кафето, което тя му подаде.

— Това си е моя работа. Затворили сте кръга, нали?

— Говори с Миа за тези неща.

— Отговори просто с да или не, не е трудно да се направи избор.

— Да. — Любопитството й надделя и тя попита: — Защо?

— Защото има остатъчна енергия. Безпрецедентна в моите изследвания. Силна магия.

— Както ти казах, Миа е компетентна по тези въпроси.

Мак спокойно започна да духа горещото кафе.

— Има ли някаква особена причина вие с нея да не се разбирате или е просто несходство в характерите.