Читать «Небе и земя» онлайн - страница 45

Отначало и Хардинг бе отхвърлил тази идея. Струваше му се достатъчно да спомене за нея като любопитна подробност. В края на краищата Ремингтън бе лунатик. Неговите сведения за онази нощ, за които Хардинг бе заплатил доста пари, едва ли биха могли да се възприемат без известна насмешка. И все пак…

Доктор Макалистър Бук — Индиана Джоунс в областта на паранормалните явления — се бе заселил временно на острова Трий Систърс. Нима това не бе достатъчно да събуди любопитството му!

Хардинг знаеше, че Бук не е от хората, които губят времето си напразно. Този човек си бе проправял път през джунглата, бе изминал километри през пустини и бе изкачвал планини, за да прави изследвания в областта на необичайното. И всичко това — предимно на свои разноски. Беше доста богат.

Но не губеше времето си напразно. Беше опровергал повечето от така наречените магии и бе доказал малко от тях. Но когато докажеше нещо, хората бяха склонни да слушат. Интелигентните хора.

Ако нямаше нещо вярно в тези слухове, защо би заминал там? Хелън Ремингтън, пардон, Нел Чанинг Тод не предявяваше никакви претенции. Разбира се, бе говорила пред полицията, но не бе споменала за магьосничество. Никой от пресата не бе успял да изкопчи нищо в тази връзка и от адвокатите й.

Но Макалистър Бук бе сметнал, че си заслужава да посвети времето си на Острова на Трите сестри. И това бе заинтригувало Хардинг достатъчно, за да го накара и той самият да проучи острова и легендите за него. Репортерският му нюх бе надушил, че тази история може да се окаже истинска сензация.

Беше се опитвал да си уреди интервю с Мак, но без успех. Хора като Макалистър Бук бяха богати, влиятелни и непреклонни. С малко съдействие би могъл да събере солидна информация за семейството и сина им — преследвач на духове. Но никой, особено самият Бук, не желаеше да сътрудничи и това бе оскърбително.

Трябваше само да намери верния лост и да приложи достатъчен натиск. Хардинг бе убеден, че Ремингтън ще му помогне да открехне капака. След това можеше да се погрижи за останалото.

Хардинг тръгна по коридора на отделението за душевноболни. Ремингтън бе законно освидетелстван като невменяем, което бе спестило на данъкоплатците един дълъг съдебен процес и долните инсинуации в пресата, ако изобщо бе започнал.

Факт бе, че върху оръжието, използвано срещу шерифа на острова, имаше отпечатъци от пръстите на Ремингтън. Шерифът и двете свидетелки — едната, от които заместник-шериф, бяха дали показания, че Ремингтън е държал ножа опрян до гърлото на съпругата си и е заплашвал живота й.

Още по-неопровержимо доказателство бяха крясъците на Ремингтън, че я е убил, бълнуванията му за „докато смъртта ни раздели“ и изгаряне на невярната вещица.

Разбира се, бе бълнувал и други неща: за святкащи като сини светкавици очи и змии, пропълзели под кожата му.

Веществените доказателства, свидетелските показания и собствените безумни изявления на Ремингтън му бяха осигурили стая в охраняемия сектор с решетки на психиатричната болница.